Paula Scher: Great design is serious (not solemn)

Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov

My work is play.

Моята работа е игра.

And I play when I design.

Когато правя дизайн, играя.

I even looked it up in the dictionary, to make sure

Дори съм проверявала в речника, за да се уверя,

that I actually do that,

че наистина го правя -

and the definition of play,

и определението за игра,

number one, was engaging in a childlike

номер едно, беше занимание с детинска

activity or endeavor,

дейност или старание,

and number two was gambling.

а номер две беше хазарт.

And I realize I do both

Осъзнавам, че правя и двете,

when I'm designing.

когато се занимавам с дизайн.

I'm both a kid and I'm gambling all the time.

Едновременно съм дете и играя хазарт.

And I think that if you're not,

Мисля, че ако с вас не е така,

there's probably something inherently wrong

вероятно има някакъв основен проблем

with the structure or the situation you're in,

със структурата или ситуацията, в която се намирате,

if you're a designer.

ако сте дизайнер.

But the serious part is what threw me,

Но сериозната част ме затрудняваше

and I couldn't quite get a handle

и не можех да я схвана съвсем,

on it until I remembered an essay.

докато си припомних едно есе.

And it's an essay I read 30 years ago.

Прочетох това есе преди 30 години.

It was written by Russell Baker,

Беше написано от Ръсел Бейкър,

who used to write an "Observer" column in the New York Times.

който водеше рубрика "Наблюдател" в "Ню Йорк Таймс".

He's a wonderful humorist. And I'm going to read you

Той е чудесен хуморист. Ще ви прочета

this essay,

това есе,

or an excerpt from it

или един откъс от него,

because it really hit home for me.

защото за мен наистина улучи в десятката.

Here is a letter of friendly advice.

Ето едно писмо с приятелски съвет.

Be serious, it says.

В него пише: Бъди сериозен.

What it means, of course, is, be solemn.

Разбира се, това означава - бъди тържествен.

Being solemn is easy.

Лесно е да си тържествен.

Being serious is hard.

Трудно е да си сериозен.

Children almost always begin by being serious,

Децата почти винаги започват с това да са сериозни,

which is what makes them so entertaining

което ги прави толкова забавни

when compared with adults as a class.

в сравнение с възрастните като класа.

Adults, on the whole, are solemn.

Възрастните като цяло са тържествени.

In politics, the rare candidate who is serious,

В политиката рядко срещаният сериозен кандидат

like Adlai Stevenson,

като Адлай Стивънсън,

is easily overwhelmed by one who is solemn, like Eisenhower.

лесно е съкрушаван от онзи, който е тържествен, като Айзенхауер.

That's because it is hard for most people

Това е, защото за повечето хора е трудно

to recognize seriousness, which is rare,

да разпознават сериозността, която е рядко срещана,

but more comfortable to endorse solemnity,

а се чувстват по-удобно да подкрепят тържествеността,

which is commonplace.

която е често срещана.

Jogging, which is commonplace,

Джогингът, който е често срещан

and widely accepted as good for you, is solemn.

и общоприет като полезен, е тържествен.

Poker is serious.

Покерът е сериозен.

Washington, D.C. is solemn.

Вашингтон е тържествен.

New York is serious.

Ню Йорк е сериозен.

Going to educational conferences to tell you anything

Да ходиш на образователни конференции, за да ти кажат

about the future is solemn.

каквото и да било за бъдещето, е тържествено.

Taking a long walk by yourself,

Да направиш дълга разходка сам,

during which you devise a foolproof scheme for robbing Tiffany's,

през която да кроиш глупакоустойчив план за обир на "Тифани",

is serious.

е сериозно.

(Laughter)

(Смях)

Now, when I apply Russell Baker's definition

Като прилагам дефиницията на Ръсел Бейкър

of solemnity or seriousness to design,

за тържественост или сериозност към дизайна,

it doesn't necessarily make any particular point about quality.

това не означава непременно нещо определено за качеството.

Solemn design is often important and very effective design.

Тържественият дизайн често е важен и много ефективен дизайн.

Solemn design is also socially correct,

Тържественият дизайн също е обществено коректен

and is accepted by appropriate audiences.

и приеман от подходяща публика.

It's what right-thinking designers

За това се борят дясно мислещите дизайнери

and all the clients are striving for.

и всички клиенти.

Serious design, serious play,

Сериозният дизайн, сериозната игра

is something else.

е нещо друго.

For one thing, it often happens

Първо, често се случва

spontaneously, intuitively,

спонтанно, интуитивно,

accidentally or incidentally.

случайно или инцидентно.

It can be achieved out of innocence, or arrogance,

Може да се постигне от невинност или арогантност

or out of selfishness, sometimes out of carelessness.

или от себичност, понякога от небрежност.

But mostly, it's achieved through all those kind of crazy

Но най-вече се постига чрез всички онези някак налудничави

parts of human behavior that

части от човешкото поведение,

don't really make any sense.

които всъщност не изглеждат никак смислени.

Serious design is imperfect.

Сериозният дизайн е несъвършен.

It's filled with the kind of craft laws that come from something being

Той е изпълнен с онзи тип закони на занаята, идващи от това,

the first of its kind.

че нещо е първо по рода си.

Serious design is also -- often -- quite unsuccessful

Сериозният дизайн е също и... често... твърде неуспешен

from the solemn point of view.

от тържествена гледна точка.

That's because the art of serious play

Затова изкуството на сериозната игра

is about invention, change, rebellion -- not perfection.

е свързано с изобретение, промяна, бунт - не съвършенство.

Perfection happens during solemn play.

Съвършенството се случва по време на тържествена игра.

Now, I always saw design careers

Винаги съм виждала дизайнерските кариери

like surreal staircases.

като сюрреалистични стълбища.

If you look at the staircase, you'll see

Ако погледнете това стълбище, ще видите,

that in your 20s the risers are very high

че когато си на 20 и няколко години, стойките са много високи,

and the steps are very short,

а стъпалата са много къси

and you make huge discoveries.

и правиш големи открития.

You sort of leap up very quickly in your youth.

Някак скачаш нагоре много бързо в младостта си.

That's because you don't know anything and you have a lot to learn,

Това е, защото не знаеш нищо и имаш много за учене,

and so that anything you do is a learning experience

затова всичко, което правиш, е обучаващо преживяване

and you're just jumping right up there.

и просто скачаш право там горе.

As you get older, the risers get shallower

С остаряването подпорите стават по-плитки,

and the steps get wider,

а стъпалата стават по-широки

and you start moving along at a slower pace

и започваш да се движиш с по-бавна скорост,

because you're making fewer discoveries.

защото правиш по-малко открития.

And as you get older and more decrepit,

А като ставаш по-стар и по-грохнал,

you sort of inch along on this

някак ситниш по това

sort of depressing, long staircase,

някак потискащо, дълго стълбище,

leading you into oblivion.

което те води към забвение.

(Laughter)

(Смях)

I find it's actually getting really hard to be serious.

Всъщност откривам, че става наистина трудно да си сериозен.

I'm hired to be solemn, but I find more and more

Наемат ме, за да съм тържествена, но все повече и повече откривам,

that I'm solemn when I don't have to be.

че съм тържествена, когато не трябва да бъда.

And in my 35 years of working experience,

А през 35-те си години работен опит

I think I was really serious four times.

мисля, че съм била наистина сериозна четири пъти.

And I'm going to show them to you now,

Сега ще ви ги покажа,

because they came out of very specific conditions.

защото те произлязоха от много специфични условия.

It's great to be a kid.

Страхотно е да си дете.

Now, when I was in my early 20s,

Когато бях в началото на 20-те си години,

I worked in the record business, designing record covers for CBS Records,

работех в звукозаписния бизнес - правех дизайн на обложки за плочи за "Си Би Ес Рекърдс"

and I had no idea what a great job I had.

и нямах представа каква страхотна работа имам.

I thought everybody had a job like that.

Мислех, че всеки има такава работа.

And what --

А какво...

the way I looked at design and the way I looked at the world was,

начинът, по който гледах на дизайна, и начинът, по който гледах на света беше,

what was going on around me

че ставащото около мен

and the things that came at the time I walked into design

и нещата, които дойдоха по времето, когато навлязох в дизайна,

were the enemy.

бяха врагът.

I really, really, really hated

Наистина, наистина, наистина мразех

the typeface Helvetica.

шрифта Хелветика.

I thought the typeface Helvetica

Смятах, че шрифтът Хелветика

was the cleanest, most boring, most fascistic,

беше най-чистият, най-скучен, най-фашистки,

really repressive typeface,

наистина репресивен шрифт

and I hated everything that was designed in Helvetica.

и мразех всичко, направено с шрифт Хелветика.

And when I was in

А през моите

my college days,

дни в колежа

this was the sort of design

това беше типът дизайн,

that was fashionable and popular.

който беше моден и популярен.

This is actually quite a lovely book jacket by Rudy de Harak,

Това всъщност е една доста красива обложка за книга от Руди де Хара,

but I just hated it, because it was designed with Helvetica,

но аз просто я мразех, защото беше направена с Хелветика,

and I made parodies about it.

и й правех пародии.

I just thought it was, you know, completely boring.

Просто мислех, че е, разбирате ли, напълно скучна.

(Laughter)

(Смях)

So -- so, my goal in life

И така... и така, моята цел в живота

was to do stuff that wasn't made out of Helvetica.

беше да правя неща, които не бяха направени с Хелветика.

And to do stuff that wasn't made out of Helvetica

А да се правят неща, които не са направени от Хелветика,

was actually kind of hard because you had to find it.

всъщност беше някак трудно, защото трябваше да ги откриваш.

And there weren't a lot of books about the history of design

А нямаше много книги за историята на дизайна

in the early 70s. There weren't --

в началото на 70-те. Нямаше...

there wasn't a plethora of design publishing.

нямаше излишество от издания за дизайн.

You actually had to go to antique stores. You had to go to Europe.

Всъщност трябваше да отидеш в антиквариатите. Трябваше да отидеш в Европа.

You had to go places and find the stuff.

Трябваше да ходиш на разни места и да откриваш нещата.

And what I responded to was, you know,

А онова, на което откликнах, беше

Art Nouveau, or deco,

Арт нуво, или деко,

or Victorian typography,

или викторианска типография,

or things that were just completely not Helvetica.

или неща, които просто изцяло не бяха Хелветика.

And I taught myself design this way,

По този начин се учех на дизайн -

and this was sort of my early years,

така беше в ранните ми години

and I used these things

и използвах тези неща

in really goofy ways

по наистина шантави начини

on record covers and in my design.

в обложки за плочи и в своя дизайн.

I wasn't educated. I just sort of

Не бях образована. Просто някак

put these things together.

събирах тези неща заедно.

I mixed up Victorian designs with pop,

Смесвах викториански орнаменти с поп

and I mixed up Art Nouveau with something else.

и смесвах Арт Нуво с нещо друго.

And I made these very lush,

Правех едни много пищни,

very elaborate record covers,

много сложни обложки за плочи -

not because I was being a post-modernist or a historicist --

не защото бях пост-модернист или историст -

because I didn't know what those things were.

защото не знаех какви са тези неща.

I just hated Helvetica.

Просто мразех Хелветика.

(Laughter)

(Смях)

And that kind of passion

И този вид страст

drove me into very serious play,

ме тласна към много сериозна игра,

a kind of play I could never do now

един вид игра, каквато не бих могла да постигна сега,

because I'm too well-educated.

защото съм твърде добре образована.

And there's something wonderful about

Има нещо чудесно

that form of youth,

в тази форма на младост,

where you can let yourself

при която можеш да си позволиш

grow and play, and be

да растеш, да играеш,

really a brat, and then accomplish things.

наистина да бъдеш нехранимайко, а после да постигаш неща.

By the end of the '70s, actually,

Към края на 70-те всъщност

the stuff became known.

тези неща станаха известни.

I mean, these covers appeared all over the world,

Искам да кажа, тези обложки се появявха по цял свят

and they started winning awards,

започнаха да печелят награди

and people knew them.

и хората ги познаваха.

And I was suddenly a post-modernist,

А аз внезапно бях пост-модернист

and I began a career as -- in my own business.

и започнах кариера като... в свой собствен бизнес.

And first I was praised for it, then criticized for it,

Отначало ме хвалеха за това, после ме критикуваха,

but the fact of the matter was, I had become solemn.

но фактът беше, че бях станала тържествена.

I didn't do what I think

Не се занимавах с онова,

was a piece of serious work again for about 14 years.

което според мен беше сериозна работа, през следващите около 14 години.

I spent most of the '80s being quite solemn,

Прекарах по-голямата част от 80-те, бидейки доста тържествена,

turning out these sorts of designs

като правех онзи тип проекти,

that I was expected to do

които се очакваше от мен да правя,

because that's who I was,

защото бях онази, която бях

and I was living in this cycle of going from serious to solemn

и живеех в този цикъл на преминаване от сериозност към тържественост

to hackneyed to dead, and getting rediscovered all over again.

към шаблонност и смърт, и цялостно преоткриване отново.

So, here was the second condition

И ето, дойде второто състояние,

for which I think I accomplished some serious play.

за което мисля, че постигнах известна сериозна игра.

There's a Paul Newman movie

Има един любим мой филм

that I love called "The Verdict."

с Пол Нюман, озаглавен "Присъдата".

I don't know how many of you have seen it, but it's a beaut.

Не знам колко от вас са го гледали, но е прекрасен.

And in the movie, he plays

Във филма той играе

a down-and-out lawyer

изпаднал адвокат,

who's become an ambulance chaser.

който е започнал да преследва линейки.

And he's taken on --

И се е заел с...

he's given, actually -- a malpractice suit to handle

всъщност му възлагат процес за лекарска небрежност,

that's sort of an easy deal,

който е един вид лесна сделка,

and in the midst of trying to connect the deal,

и посред опитите си да сключи сделката

he starts to empathize

той започва да съчувства на клиента си

and identify with his client,

и да се идентифицира с него

and he regains his morality and purpose,

възвръща си морала и целеустремеността

and he goes on to win the case.

и продължава, докато спечелва случая.

And in the depth of despair,

В дълбините на отчаянието,

in the midst of the movie, when it looks like he can't pull this thing off,

посред филма, когато изглежда, като че ли не може да се справи с това,

and he needs this case,

а има нужда от този случай,

he needs to win this case so badly.

има отчаяна нужда да спечели този случай.

There's a shot of Paul Newman alone,

Има един кадър, в който Пол Нюман, сам

in his office, saying,

в кабинета си, казва:

"This is the case. There are no other cases.

"Това е случаят. Няма други случаи.

This is the case. There are no other cases."

Това е случаят. Няма други случаи."

And in that moment of

И в този момент

desire and focus,

на копнеж и съсредоточеност

he can win.

той може да спечели.

And that is a wonderful

Това е чудесна позиция

position to be in to create some serious play.

за създаване на сериозна игра.

And I had that moment in 1994

Преживях този момент през 1994-та,

when I met a theater director

когато се запознах с един театрален директор

named George Wolfe,

на име Джордж Улф,

who was going to have me design

който щеше да ми възложи да проектирам

an identity for the New York Shakespeare Festival,

идентичност за Нюйоркския Шекспиров фестивал,

then known,

тогава известен,

and then became the Public Theater.

а после стана Общественият театър.

And I began getting immersed

Започнах да се потапям

in this project

в този проект

in a way I never was before.

по начин, както никога не го бях правила преди.

This is what theater advertising looked like at that time.

Така изглеждаше театралната реклама по онова време.

This is what was in the newspapers and in the New York Times.

Това беше във вестниците и в "Ню Йорк Таймс".

So, this is sort of a comment on the time.

Това е един вид коментар на времето.

And the Public Theater actually had much better advertising than this.

А Общественият театър всъщност имаше много по-добра реклама от тази.

They had no logo and no identity,

Нямаха никакво лого и никаква идентичност,

but they had these very iconic posters

но имаха едни много символични плакати,

painted by Paul Davis.

нарисувани от Пол Дейвис.

And George Wolf had taken over from another director

Джордж Улф беше поел поста от друг директор

and he wanted to change the theater,

и искаше да промени театъра,

and he wanted to make it urban and loud

искаше да го направи градски, крещящ

and a place that was inclusive.

и място, включващо всичко.

So, drawing on my love of typography,

Като се опирах на любовта си към типографията,

I immersed myself into this project.

се потопих в този проект.

And what was different about it was the totality of it,

Онова, което беше различно, беше тоталността му,

was that I really became the voice, the visual voice, of a place

че аз наистина бях станала гласът, визуалният глас на едно място,

in a way I had never done before,

както никога преди,

where every aspect --

където всеки аспект...

the smallest ad, the ticket, whatever it was --

най-малката реклама, билетът, каквото и да е -

was designed by me.

беше проектиран от мен.

There was no format.

Нямаше формат.

There was no in-house department that these things were pushed to.

Нямаше вътрешен отдел, накъдето да се изтласкват тези неща.

I literally for three years made everything --

Буквално в продължение на три години правех всичко...

every scrap of paper, everything online,

всяка късче хартия, всичко онлайн,

that this theater did.

което правеше този театър.

And it was the only job,

И това беше единствената работа,

even though I was doing other jobs.

макар и да вършех други работи.

I lived and breathed it in a way I haven't

Живеех и дишах по начин, небивал

with a client since.

с клиент оттогава насам.

It enabled me to really express myself and grow.

Това ми даваше възможност наистина да се изразявам и да раста.

And I think that you know

Мисля, че човек знае

when you're going to be given this position,

кога ще му бъде дадена такава позиция

and it's rare, but when you get it and you have this opportunity,

и това е рядкост, но когато я получиш и имаш тази възможност,

it's the moment of serious play.

това е моментът на сериозна игра.

I did these things, and I still do them.

Правех тези неща, и все още ги правя.

I still work for the Public Theater.

Все още работя за Обществения театър.

I'm on their board, and

В техния управителен съвет съм,

I still am involved with it.

и все още съм обвързана с него.

The high point of the Public Theater, I think, was in 1996,

Мисля, че най-високата точка на Обществения театър беше през 1996-та,

two years after I designed it,

две години след като аз правих дизайна му,

which was the "Bring in 'da Noise, Bring in 'da Funk" campaign

а именно кампанията "Внеси шума, внеси фънка",

that was all over New York.

която беше из цял Ню Йорк.

But something happened to it, and what happened to it was,

Но нещо му се случи - и онова, което му се случи, беше,

it became very popular.

че стана много популярен.

And that is a kiss of death for something serious

А това е целувка на смъртта за нещо сериозно,

because it makes it solemn.

защото го прави тържествено.

And what happened was

Онова, което се случи, беше идентичност,

that New York City, to a degree,

че град Ню Йорк, до известна степен,

ate my identity

изяде моята идентичност,

because people began to copy it.

защото хората започнаха да я копират.

Here's an ad in the New York Times

Ето една реклама в "Ню Йорк Таймс",

somebody did for a play called "Mind Games."

която някой е направил за пиеса, наречена "Мисловни игри".

Then "Chicago" came out, used similar graphics,

После излезе "Чикаго", използваха още графика,

and the Public Theater's identity was just totally eaten and taken away,

и идентичността на Обществения театър просто беше тотално изядена и отнета,

which meant I had to change it.

което означаваше, че трябваше да я променя.

So, I changed it so that every season was different,

И така, променях я така, че всеки сезон да е различна,

and I continued to do these posters,

и продължавах да правя тези плакати,

but they never had the seriousness

но те никога нямаха сериозността

of the first identity

на първата идентичност,

because they were too individual, and they didn't have that heft

защото бяха твърде индивидуални и нямаха тази тежест

of everything being the same thing.

на това всичко да е едно и също.

Now -- and I think since the Public Theater,

Сега... мисля, че след Общественя театър

I must have done more than a dozen

трябва да съм правила повече от дузина

cultural identities for major institutions,

културни идентичности за големи институции,

and I don't think I ever -- I ever

а не мисля, че някога... когато и да било

grasped that seriousness again --

отново съм постигала онази сериозност...

I do them for very big, important institutions

правя ги за много големи, важни институции

in New York City.

в град Ню Йорк.

The institutions are solemn,

Институциите са тържествени,

and so is the design.

затова такъв е и дизайнът.

They're better crafted than the Public Theater was,

Те са по-добре изработени от Обществения театър

and they spend more money on them, but I think

и харчат повече пари за тях, но мисля,

that that moment comes and goes.

че този момент идва и си отива.

The best way to accomplish serious design --

Най-добрият начин да се постигне сериозен дизайн...

which I think we all have the opportunity to do --

което мисля, че всички имаме възможността да правим...

is to be totally and completely unqualified for the job.

е да си тотално и напълно неквалифициран за работата.

That doesn't happen very often,

Това не се случва много често,

but it happened to me in the year 2000,

но се случи на мен през 2000-та година,

when for some reason or another,

когато по една или друга причина

a whole pile of different architects

цял куп различни архитекти

started to ask me to design

започнаха да ме молят да правя дизайн

the insides of theaters with them,

на интериорите на театри с тях,

where I would take environmental graphics and work them into buildings.

при което вземах графики на среда и ги преработвах в сгради.

I'd never done this kind of work before.

Никога преди не бях вършила такъв тип работа.

I didn't know how to read an architectural plan,

не знаех как да разчитам архитектурен план,

I didn't know what they were talking about,

не знаех за какво говорят

and I really couldn't handle the fact that a job --

и наистина не можех да се справя с факта, че една поръчка...

a single job -- could go on for four years

една-единствена поръчка... би могла да продължи четири години,

because I was used to immediacy in graphic design,

защото бях свикнала на внезапност в графичния дизайн,

and that kind of attention to detail

а този вид внимание към детайла

was really bad for somebody like me, with ADD.

беше наистина лошо за някого като мен, с невъзможност да се съсредоточава.

So, it was a rough -- it was a rough go,

Така че беше трудно... беше доста трудно,

but I fell in love with this process

но се влюбих в този процес

of actually integrating graphics into architecture

на интегриране на графики в архитектура,

because I didn't know what I was doing.

защото не знаех какво правя.

I said, "Why can't the signage be on the floor?"

Казах:"Защо знаците да не са на пода?"

New Yorkers look at their feet.

Нюйоркчани си гледат в краката.

And then I found that actors and actresses

И тогава открих, че актьорите и актрисите

actually take their cues from the floor,

всъщност гледат репликите си от пода,

so it turned out that these sorts of sign systems

така че се оказа, че тези типове знакови системи

began to make sense.

започват да стават смислени.

They integrated with the building in really peculiar ways.

Те се интегрираха със сградата по наистина особени начини.

They ran around corners,

Минаваха покрай ъгли,

they went up sides of buildings,

изкачваха се отстрани по сгради

and they melded into the architecture.

и се вливаха в архитектурата.

This is Symphony Space on 90th Street and Broadway,

Това е "Симфъни Спейс" на 90-та улица и Бродуей;

and the type is interwoven into the stainless steel

шрифтът е втъкан в неръждаемата стомана

and backlit with fiber optics.

и осветен отзад с оптични влакна.

And the architect, Jim Polshek,

Архитектът, Джим Полшек,

essentially gave me a canvas

всъщност ми даде платно,

to play typography out on.

върху което да разигравам типография.

And it was serious play.

И беше сериозна игра.

This is the children's museum in Pittsburgh, Pennsylvania,

Това е детският музей в Питсбърг, Пенсилвания,

made out of completely inexpensive materials.

направен от съвсем евтини материали.

Extruded typography that's backlit with neon.

Изпъкнала типография, осветена отзад с неон.

Things I never did before, built before.

Неща, каквито никога не съм правила, никога не съм изграждала преди.

I just thought they'd be kind of fun to do.

Просто реших, че ще бъде някак забавно да ги направя.

Donors' walls made out of Lucite.

Дарителски стени, изработени от луцит.

And then, inexpensive signage.

А после, евтини знаци.

(Laughter)

(Смях)

I think my favorite of these

Мисля, че любимите ми от тези

was this little job in Newark, New Jersey.

беше една малка поръчка в Нюарк, Ню Джърси.

It's a performing arts school.

Това е школа за изпълнителски изкуства.

This is the building that -- they had no money,

Това е сградата, която... нямаха пари,

and they had to recast it, and they said,

а трябваше да я преработят, и казаха:

if we give you 100,000 dollars, what can you do with it?

ако ви дадем 100 000 долара, какво можете да направите с тях?

And I did a little Photoshop job on it, and I said,

Поработих малко по това с "Фотошоп" и казах:

Well, I think we can paint it.

Е, мисля, че може да я изрисуваме.

And we did. And it was play.

Така и направихме. И беше игра.

And there's the building. Everything was painted --

Ето я сградата. Всичко беше изрисувано...

typography over the whole damn thing,

типография върху цялото проклето нещо,

including the air conditioning ducts.

включително тръбите на климатиците.

I hired guys who paint flats

Наех момчета, които боядисват апартаменти,

fixed on the sides of garages

закрепени отстрани на гаражи,

to do the painting on the building, and they loved it.

да боядисат сградата, и страхотно им хареса.

They got into it -- they took the job incredibly seriously.

Потопиха се в това... приеха работата невероятно сериозно.

They used to climb up on the building and call me

Катереха се по сградата, обаждаха ми се

and tell me that they had to correct my typography --

и ми казваха, че трябва да коригират моята типография...

that my spacing was wrong, and they moved it,

че е погрешно разположена в пространството, и я местеха,

and they did wonderful things with it.

и правеха чудесни неща с нея.

They were pretty serious, too. It was quite wonderful.

И те също бяха доста сериозни. Беше чудесно.

By the time I did Bloomberg's headquarters

Докато направих главната квартира на Блумберг,

my work had begun to become accepted.

работата ми беше започнала да се приема.

People wanted it in big, expensive places.

Хората я искаха на големи, скъпи места.

And that began to make it solemn.

И това започна да я прави тържествена.

Bloomberg was all about numbers,

Всичко в Блумберг беше свързано с числа -

and we did big numbers through the space

правехме големи числа през пространството

and the numbers were projected on a spectacular LED

и цифрите се прожектираха върху зрелищен екран,

that my partner, Lisa Strausfeld, programmed.

програмиран от партньорката ми, Лиса Стросфелд.

But it became the end

Но това стана краят

of the seriousness of the play,

на сериозността на играта

and it started to, once again, become solemn.

и отново започна да става тържествено.

This is a current project

Това е един настоящ проект

in Pittsburgh, Pennsylvania,

в Питсбърг, Пенсилвания,

where I got to be goofy.

където ми се удаде случай да съм шантава.

I was invited to design

Поканиха ме да проектирам

a logo for this neighborhood, called the North Side,

лого за този квартал, наречен Норт Сайд,

and I thought it was silly for a neighborhood to have a logo.

и си помислих, че е глупаво квартал да има лого.

I think that's rather creepy, actually. Why would a neighborhood have a logo?

Всъщност, мисля, че е доста зловещо. Защо един квартал да има лого?

A neighborhood has a thing -- it's got a landmark, it's got a place,

Един квартал има нещо... има забележителност, има място,

it's got a restaurant. It doesn't have a logo. I mean, what would that be?

има ресторант. Няма лого. Искам да кажа, какво би било то?

So I had to actually give a presentation

Така че всъщност трябваше да направя презентация

to a city council

пред градския съвет

and neighborhood constituents,

и избиратели от квартала.

and I went to Pittsburgh and I said,

Отидох в Питсбърг и казах:

"You know, really what you have here

"Разбирате ли, това, което наистина имате тук

are all these underpasses

са всички тези пътни възли,

that separate the neighborhood from the center of town.

които разделят квартала от центъра на града.

Why don't you celebrate them, and make the underpasses landmarks?"

Защо не ги почетете и не направите пътните възли забележителности?"

So I began doing this crazy presentation

И така, започнах тази луда презентация

of these installations --

на тези инсталации...

potential installations -- on

потенциални инсталации...

these underpass bridges,

на тези мостове - пътни възли

and stood up in front of the city council --

и застанах пред градския съвет...

and was a little bit scared,

и бях малко изплашена,

I have to admit.

трябва да призная.

But I was so utterly unqualified for this project,

Но бях толкова дълбоко неквалифицирана за този проект

and so utterly ridiculous,

и толкова напълно смешна

and ignored the brief so desperately

и игнорирах заданието толкова отчаяно,

that I think they just embraced it with wholeheartedness,

че мисля, че те просто го прегърнаха възторжено,

just completely because it was so goofy to begin with.

напълно само защото по начало беше толкова шантаво.

And this is the bridge they're actually

Това е мостът, който всъщност

painting up and preparing as we speak.

боядисват и подготвят в момента.

It will change every six months, and it will become an art installation

Той ще се променя на всеки шест месеца и ще стане арт инсталация

in the North Side of Pittsburgh,

в Норт Сайд в Питсбърг

and it will probably become a landmark in the area.

и вероятно ще стане забележителност в района.

John Hockenberry told you a bit about

Джон Хокънбъри ви разказа малко

my travail with Citibank,

за родилните ми мъки със "Ситибанк",

that is now a 10-year relationship, and I still work with them.

това вече е 10-годишна връзка, и все още работя с тях.

And I actually am amused by them and like them,

Всъщност се забавлявам с тях и ги харесвам

and think that as a very, very, very, very, very big corporation

и мисля, че като много, много, много, много, много голяма корпорация

they actually keep their graphics very nice.

всъщност поддържат графиката си много добра.

I drew the logo for Citibank

Нарисувах логото за "Ситибанк"

on a napkin in the first meeting.

на салфетка на първата среща.

That was the play part of the job.

Това беше игровата част от работата.

And then I spent a year

А после прекарах една година

going to long, tedious,

в ходене на дълги, досадни,

boring meetings,

скучни срещи,

trying to sell this logo through

опитвайки се да прокарам това лого

to a huge corporation

в една огромна корпорация

to the point of tears.

чак до сълзи

I thought I was going to go crazy at the end of this year.

Мислех, че ще полудея в края на тази година.

We made idiotic presentations

Правехме идиотски презентации,

showing how the Citi logo made sense,

показващи колко е смислено логото "Сити"

and how it was really derived from an umbrella,

и как всъщност е извлечено от чадър

and we made animations of these things,

правехме анимации от тези неща

and we came back and forth and back and forth and back and forth.

и се движехме назад-напред, назад-напред, назад-напред.

And it was worth it, because they bought this thing,

Струваше си, защото купиха това нещо

and it played out on such a grand scale,

и то се разигра в толкова величествен мащаб

and it's so internationally recognizable,

и е толкова международно разпознаваемо,

but for me it was actually a very, very depressing year.

но за мен всъщност беше много, много потискаща година.

As a matter of fact, they actually never bought onto the logo

Всъщност, те така и не купиха логото,

until Fallon put it on

докато Фалън не го сложи

its very good "Live Richly" campaign,

в своята много добра кампания "Живей богато"

and then everybody accepted it all over the world.

и тогава всички го приеха по цял свят.

So during this time I needed

През това време имах нужда

some kind of counterbalance

от някакъв вид противотежест

for this crazy, crazy existence

за това лудо, лудо съществуване

of going to these long, idiotic meetings.

и ходене на тези дълги, идиотски срещи.

And I was up in my country house,

Бях горе в къщата си в провинцията

and for some reason, I began painting

и по някаква причина започнах да рисувам

these very big, very involved,

едни много големи, много заплетени,

laborious, complicated

мъчителни, сложни

maps of the entire world,

карти на целия свят,

and listing every place on the planet, and putting them in,

изреждащи всяко място на планетата, включвах ги,

and misspelling them, and putting things in the wrong spot,

изписвах ги погрешно, слагах неща на погрешното място

and completely controlling the information,

и напълно контролирах информацията,

and going totally and completely nuts with it.

тотално и напълно полудявах с това.

They would take me about six months initially,

Първоначално ми отнемаха около шест месеца,

but then I started getting faster at it.

но после започнах да ставам по-бърза в това.

Here's the United States.

Ето ги Съединените щати.

Every single city of the United States is on here.

Тук го има всеки един град в Съединените щати.

And it hung for about eight months

Това вися около осем месеца

at the Cooper-Hewitt, and people walked up to it,

в "Купър-Хюит" - хората се приближаваха към него,

and they would point to a part of the map

сочеха част от картата

and they'd say, "Oh, I've been here."

и казваха: "О, бил съм там."

And, of course, they couldn't have been because it's in the wrong spot.

А, разбира се, нямаше как да са били, защото е на погрешното място.

(Laughter)

(Смях)

But what I liked about it was,

Но онова, което ми харесваше в това, беше,

I was controlling my own idiotic information,

че контролирах собствената си идиотска информация

and I was creating my own palette of information,

и създавах своя собствена палитра от информация

and I was totally and completely

и бях тотално и напълно

at play.

в игра.

One of my favorites was

Една от любимите ми беше

this painting I did of Florida after the 2000 election

тази картина, която направих във Флорида след изборите от 2000-та,

that has the election results rolling around in the water.

на която резултатите от изборите се търкалят наоколо във водата.

I keep that for evidence.

Държа я за доказателство.

(Laughter)

(Смях)

Somebody

Някой беше горе

was up at my house and saw the paintings

в моята къща, видя картините

and recommended them to a gallery,

и ги препоръча на една галерия,

and I had a first show

направих първа изложба

about two-and-a-half years ago, and I showed these paintings

преди около две години и половина и показах тези картини,

that I'm showing you now.

които показвам сега на вас.

And then a funny thing happened -- they sold.

И тогава се случи нещо странно - продадоха се.

And they sold quickly,

Продадоха се бързо

and became rather popular.

и станаха доста популярни.

We started making prints from them.

Започнахме да правим отпечатъци от тях.

This is Manhattan, one from the series.

Това е Манхатън, една от серията.

This is a print from the United States which we did in red, white and blue.

Това е отпечатък от Съединените щати, който направихме в червено, бяло и синьо.

We began doing these big silkscreen prints,

Започнахме да правим едни големи копринени паравани с отпечатък,

and they started selling, too.

и те също започнаха да се продават.

So, the gallery wanted me to have another show

И така, галерията искаше да направя друга изложба

in two years,

след две години,

which meant that I really

което означаваше, че наистина

had to paint these paintings

трябваше да нарисувам тези картини

much faster

много по-бързо,

than I had ever done them. And I --

отколкото ги бях правила когато и да било. И аз...

they started to become more political, and I picked areas

започнаха да стават по-политически и избирах райони,

that sort of were in the news

които някак бяха в новините

or that I had some feeling about,

или за които имах някакво усещане,

and I began doing these things.

и започнах да правя тези неща.

And then this funny thing happened.

И тогава се случи нещо странно.

I found that I was no longer at play.

Открих, че вече не играя.

I was actually in this solemn landscape

Всъщност бях в този тържествен пейзаж

of fulfilling an expectation

на изпълнение на очакване

for a show,

за изложба,

which is not where I started with these things.

а не оттам започнах с тези неща.

So, while they became successful,

И тъй, като станаха успешни,

I know how to make them,

знам как да ги правя,

so I'm not a neophyte,

така че не съм новопокръстена,

and they're no longer serious --

а те вече не са сериозни...

they have become solemn.

станали са тържествени.

And that's a terrifying factor --

А това е ужасяващ фактор...

when you start something and it turns that way --

когато започнеш нещо и се окаже така...

because it means that all that's left for you

защото това означава, че ти остава само

is to go back and to find out

да се върнеш и да откриеш

what the next thing is that you can push,

какво е следващото, което можеш да тласкаш,

that you can invent, that you can be ignorant about,

което можеш да изобретяваш, за което можеш да си невеж,

that you can be arrogant about,

за което можеш да си арогантен,

that you can fail with,

с което можеш да се провалиш

and that you can be a fool with.

и с което можеш да си глупак.

Because in the end, that's how you grow,

Защото, в крайна сметка, така растеш,

and that's all that matters.

а само това има значение.

So, I'm plugging along here --

И така, дерзая тук...

(Laughter)

(Смях)

and I'm just going to have to blow up the staircase.

и просто ще трябва да взривя стълбището.

Thank you very much.

Много благодаря.