My story of love and loss as a transracial adoptee | Sara Jones

Translator: Yozlem Vedat Reviewer: Tsvetanka Fileva

When I was three years old,

Когато бях на три години

I was transracially adopted from South Korea

бях осиновена трансрасиално от Южна Корея

by a white family in Salt Lake City, Utah.

от бяло семейство в Солт Лейк Сити, Юта.

I arrived in America with a mysterious tattoo on my left forearm.

Пристигнах в Америка с мистериозна татуировка на лявата си ръка.

The tattoo was so large and noticeable

Татуировката беше толкова голяма и забележима,

that my adoptive parents had it surgically removed right away.

че моите осиновители веднага я премахнаха оперативно.

They were worried that other kids would make fun of it.

Те се притесняваха, че другите деца ми се биха подигравали.

Today, there's only a light scar where the tattoo once was,

Днес, там, където преди беше татуировката, има само светъл белег

so I've redrawn it in permanent marker so you can see what it looked like.

и аз го прерисувах с перманентен маркер, за да видите как изглеждаше.

Korean adoption records in 1976 were notoriously incomplete.

Корейските архиви за осиновяване през 1976 бяха доста непълни.

I didn't have any information about my background

Нямах никаква информация за своя произход

or my birth family.

или за рожденото ми семейство.

I didn't even know if my name or birth date were real

Дори не знаех дали моето име и дата на раждане бяха истински

or if they were assigned.

или дадени от системата.

And no one knew what my tattoo meant.

И никой не знаеше значението на моята татуировка.

Transracial adoption is where a child from one race or ethnicity

Трансрасиалното осиновяване е осиновяване на дете от една раса или етнос

is adopted by parents from a different race or ethnicity.

от родители от различна раса или етнос.

In my generation, children who were adopted from Korea

В моето поколение децата, осиновени от Корея,

were assimilated into the culture of their adoptive parents.

бяха асимилирани в културата на техните осиновители.

So I was raised as if I were white.

Така аз бях отгледана като бяла.

Growing up, occasionally my family would eat at a Korean restaurant,

Докато растях, с моето семейство понякога посещавахме корейски ресторанти

or we'd go to the Asian festival.

или ходехме на азиатски фестивали.

But I did not identify with being Asian.

Но аз не смятах себе си за азиатка.

Looking back now,

Като гледам назад сега,

having my tattoo removed is symbolic of losing a connection

премахването на татуировката ми е символ на изгубената ми връзка

with my Korean ethnicity and culture.

с моите корейски етнос и култура.

And I am not alone.

И не съм сама.

Since the 1950s, almost 200,000 Korean children have been adopted

От 50-те години на миналия век почти 200 000 корейски деца са били осиновени

all over the world.

по целия свят.

A growing body of research shows that children experience trauma

Нарастваща група изследвания показва, че децата се травмират,

when they're separated from their families of origin.

когато те са отделени от своите истински семейства.

My story includes such childhood trauma.

Моята история включва такава детска травма.

I recently found out that my birth mother

Наскоро разбрах, че биологичната ми майка

left my family shortly after I was born.

е напуснала семейството скоро след моето раждане.

When I was two years old, my birth father became injured

Когато съм била на две години, моят биологичен баща е пострадал

and could not provide for my brothers and me.

и не е можел да се грижи за моите братя и за мен.

And so my two older brothers and I were sent to children welfare services.

Така моите братя и аз сме били изпратени на службите за закрила на детето.

And there, someone decided, because I was younger,

И някой там е решил, понеже аз съм била по-малка,

that I was more adoptable.

че аз мога да бъда осиновена.

And so, I was sent to a separate orphanage,

И така, аз съм била изпратена в друго сиропиталище,

separated from my brothers who cared for me.

отделена от моите братя, които са се грижили за мен.

My adoption records say that I wouldn't play

Записите за осиновяване показват, че не съм играела

with any of the other children at the orphanage,

с никого от другите деца в сиропиталището

and now I know why.

и сега знам защо.

My adoption photos show the picture of a frightened, malnourished little girl.

На снимките ми за осиновяване се вижда едно уплашено, недохранено момиченце.

Just imagine my culture shock a short and lonely nine months later,

Просто си представете моя културен шок след девет самотни месеца,

as I arrived in America,

когато пристигнах в Америка,

where everything was different:

където всичко беше различно:

the people,

хората,

the buildings,

сградите,

the food

храната

and the clothing.

и облеклото.

As a three-year-old child, I quickly figured out

Като тригодишно дете аз бързо осъзнах,

that no one spoke the Korean language that I spoke,

че никой не говореше корейския език, който говорех аз,

and so I stopped speaking altogether for six months.

така че спрях изобщо да говоря за шест месеца.

And when I started speaking again, it was in full English.

Когато започнах да говоря отново, беше изцяло на английски.

One of the first phrases I said

Една от първите фрази, които казах,

as my parents showed me my orphanage photos

докато моите родители ми показваха снимки от сиропиталището,

was, "Sara sad."

беше „Сара тъжна.“

Children who are adopted often put up emotional walls

Осиновените деца често изграждат емоционални стени,

to protect themselves from being hurt again.

за да се защитават от това да не бъдат наранени отново.

I certainly did this,

Определено го направих това

and like many transracially adopted children,

и като другите трансарасиално осиновени деца,

there were many moments growing up where I wished that I was white

докато растях, имаше моменти, когато исках да бъда бяла

like the other kids around me.

като другите деца около мен.

Other kids made fun of my eyes and nose.

Другите деца ми се подиграваха за моите очи и нос.

Now, the '80s styles were particularly brutal to me,

Стилът на 80-те беше особено брутален за мен,

with glasses that didn't fit well,

с очила, които не ми прилягаха добре,

hairstyles --

прически,

(Laughter)

(Смях)

that looked ridiculous on me.

които изглеждаха нелепо по мен.

(Laughter)

(Смях)

This narrative of adoption might be uncomfortable for you to hear.

Може би ви е неприятно да слушате този разказ за осиновяване.

The narrative that we usually hear is that of a new parent,

Обикновено разказът, който чуваме, е този на новия родител,

who is eagerly awaiting a child that they've been wanting for so long.

който с нетърпение очаква детето, което са искали толкова дълго.

The parents' story is told with love, joy and excitement,

Историята на родителите е разказана с любов, радост и вълнение

and as they bring a newly adopted child into their home,

и като доведат новоосиновеното дете вкъщи,

family and friends celebrate and congratulate the parents

техните приятели и семейства поздравяват родителите

on their wonderful decision to adopt.

за невероятно им решение да осиновят.

My parents' adoption story was like a beautiful blanket that kept me warm.

Разказът за осиновяване на моите родители бе като красиво одеяло, което ме топлеше.

But after a while, it felt like the focus was more on the blanket,

Но малко по-късно почувствах, че фокусът е повече върху одеялото,

covering me and my point of view entirely.

което покриваше мен и моята гледна точка изцяло.

I couldn't emotionally breathe.

Не можех да дишам емоционално.

My parents would say things to me like,

Моите родители ми казваха неща като:

"I fell in love with you the first time I saw your photo.

„Влюбих се в теб в първия момент, когато видях твоята снимка. “

My heart broke."

Моето сърце беше разбито.

They love me, I know that, and I was wanted.

Те ме обичат, знам го, и аз бях искана.

But I wish that the only birth story I had wasn't so sad,

Но ми се иска единствената ми рождена история да не бе така тъжна,

so humanitarian.

така хуманитарна.

I would often confuse love with gratitude,

Често бърках любовта с благодарност,

especially when other people would say things to me like,

особено когато другите ми казваха неща, като:

"You're so lucky to be adopted to America,"

„Ти си такава късметлийка да бъдеш осиновена в Америка “

or, "Your parents are such angels to adopt you."

или „Твоите родители са същински ангели, че те осиновиха. “

To a child, it felt like these comments were constant reminders to be grateful

Като дете тези коментари бяха като постоянно напомняне да бъда благодарна

to my parents' charity.

за благотворителността на родителите ми.

I resented that I couldn't tell these adults,

Негодувах, че не можех да кажа на тези възрастни:

"I don't like being reminded all the time that I'm adopted.

„Не ми харесва да ми се напомня постоянно, че съм осиновена.

I just want to be a normal kid,

Просто искам да съм нормално дете

and maybe even be ungrateful once in a while."

и може би да бъда неблагодарна от време на време.“

(Laughter)

(Смях)

But I learned to smile without really smiling,

Но се научих да се усмихвам без да го правя наистина

and as I grew older, I wanted to be able to say,

и докато пораствах, ми се искаше да мога да кажа:

"Sara is still sad."

„Сара е все още тъжна. “

But I buried my feelings, and it wasn't until later in life

Погребах чувствата си, и чак в по-късен етап от живота си

that I realized I'd never really grieved my own adoption.

осъзнах, че никога не бях скърбяла истински за моето осиновяване.

While many of us understand that adopting a child

Много от нас разбират, че осиновяването на дете

from a different race, culture or country is never simple,

от друга раса, култура или държава никога не е просто,

we rarely acknowledge the complex emotions

ние рядко осъзнаваме сложните емоции,

that children who are adopted can experience.

които осиновените деца могат да изпитат.

Some children experience feelings of loss,

Някои деца изпитват чувство на загуба,

feelings of rejection,

чувство на отхвърляне,

grief,

скръб,

shame,

срам,

guilt,

вина,

challenges with identity,

предизвикателства с идентичността,

difficulty with intimacy

трудности с интимността

and control issues.

и проблеми с контрола.

Just ask my kids.

Просто питайте моите деца.

(Laughter)

(Смях)

Children who are adopted can still love their adoptive parents

Децата, които са осиновени, могат да обичат своите осиновители

at the same time as experiencing these complex emotions.

и в същото време да изпитват тези сложни емоции.

And many of us wonder: If we had had safe emotional spaces

И много от нас се чудят: aко ние бяхме имали сигурни емоционални

to own our own stories when we were younger,

пространства и притежавахме свои истории, когато бяхме по-млади,

would we still be struggling to come to terms with adoption as adults?

щяхме ли все още да се борим да се справим с осиновяването като възрастни?

Where do we find the emotional oxygen to own our own stories?

Къде намираме емоционалния кислород, за да притежаваме собствените си истории?

Since the late 1990s and early 2000s,

От края на 90-те и началото на 2000 г.,

researchers like Dr. Richard Lee have focused on different parenting techniques

изследователи като д-р Ричард Лий са се фокусирали върху различни

for transracial adoption.

родителски техники за трансрасиално осиновяване.

The hope is to help children and their adoptive parents

Надеждата е, да се помогне на децата и техните осиновители

better adapt to their unique racial and ethnic circumstances.

да се адаптират по-добре към своите уникални расови и етнически обстоятелства.

There's more enculturation encouraged,

Окуражава се енкултурацията,

that exposes children to the people,

която излага децата на хората,

places, languages and culture of their birth families.

местата, езиците и културата на техните родните семейства.

Some parents focus on racial inculcation

Някои родители се фокусират върху расовата принуда,

to specifically work with their children on the racism and discrimination

за да работят конкретно с децата си върху расизма и дискриминацията,

that they will experience outside of the home.

които ще изпитат извън дома.

And some parents allow children to choose as they get older

И някои родители разрешават на децата, докато растат, да изберат

the level of exposure to the culture of their birth families.

до каква степен ще бъдат част от културата на своите биологични семейства.

Now, we might look at these signs of progress

Сега като погледнем тези знаци на прогрес,

and think we've got it all figured out when it comes to transracial adoption.

може да си помислим, че сме разбрали всичко за трансрасиалното осиновяване.

The Korean adoptees were the first massive wave of international adoptions,

Корейските осиновени деца бяха първата масова вълна от международни осиновявания,

almost 30 years earlier than most other countries,

почти 30 години по-рано от много други страни,

and so there are entire generations of Korean adoptees --

и така има цели поколения от корейски осиновени деца -

from children all the way to adults in their 70s --

от деца до възрастни на 70 и повече години,

dealing with the impact of their assimilation,

които се опитват да се справят с въздействието на тяхната асимилация

and there have only been a handful of studies

и има само шепа проучвания,

that follow transracial adoptees over a lifetime.

които следват трансрасиално осиновените деца за цял живот.

I know that people around me could not understand my adoption grief.

Знам, че хората около мен не разбираха мъката ми поради моето осиновяване.

Rachel Rostad, another Korean adoptee, expressed what I was feeling

Рейчъл Ростад, друга осиновена корейка, изрази това, което чувствах,

when she said,

когато каза:

"Loss is especially confusing to measure

„Загубата е особено трудна за измерване,

when it appears as if I haven't lost anything at all.

когато изглежда сякаш че не съм загубила абсолютно нищо.

It's not missing like an organ.

Това не е като липсата на орган.

It's missing like wherever dreams go when you blink awake

Това е липса като където отиват сънищата, когато си отвориш очите

into the morning light."

на сутрешната светлина.“

Every year, hundreds of South Korean adoptees

Всяка година стотици южнокорейски осиновени деца

search for their birth families.

търсят своите биологични семейства.

Korean agencies report that less than 15 percent are successful.

Корейските агенции докладват, че по-малко от 15 процента са успешни.

Last year, I found my Korean birth family in just three months.

Миналта година намерих корейското си семейство за три месеца.

I posted a photo of my redrawn tattoo on social media,

Публикувах снимка на моята прерисувана татуировка в социалната мрежа,

which Korean groups generously shared.

която корейските групи щедро споделиха.

And a friend of my brother saw the photo,

Приятел на брат ми е видял снимката

and he knew instantly what the tattoo meant.

и веднага е разбрал значението на татуировката.

When my father decided to send us to children welfare services,

Когато моят баща е решил да ни изпрати на службите за закрила на детето,

he was worried that we would be separated and even adopted into foreign countries.

се притеснил, че могат да ни разделят и дори да ни осиновят от различни страни.

And so he took the unusual step to place a large tattoo

Така той е взел необикновеното решение да нарисува голяма татуировка

on each of our arms

на нашите ръце

and on his own,

и на своята собствена,

so that we could find each other someday.

за да се намерим някой ден.

And he tried searching for me.

И той се беше опитал да ме потърси.

And he was right:

И беше прав:

the tattoo did eventually lead me to find the family that I had lost.

татуировката наистина ми помогна да открия семейството, което бях загубила.

Unfortunately, he passed away nine years before he could see his children reunited.

За нещастие, той беше починал девет години преди да види децата си обединени отново.

But last year, I traveled to Korea to meet my two older brothers,

Но миналата година пътувах до Корея, да се срещна моите по-големи братя,

my aunt and uncle,

моите леля и чичо

and I learned a lot of new things about myself,

и научих много нови неща за себе си,

including my real birth date,

включително истинската ми дата на раждане,

which actually makes me seven months older.

и се оказа, че съм седем месеца по-възрастна.

(Laughter)

(Смях)

This middle-aged woman did not love hearing that she is older.

На тази жена на средна възраст не ѝ хареса да чуе, че е по-възрастна.

(Laughter)

(Смях)

And that explains all those gifted and talented classes I had in school.

Това обяснява надарените и талантливи класове, които имах в училище.

(Laughter)

(Смях)

But the most important thing that I learned

Но най-важното, което научих,

was that I had a loving family in Korea

беше, че имах любящо семейство в Корея,

who remembered me as a little baby

което ме помнеше като малко бебе

and had never forgotten me.

и не ме беше забравило.

I wasn't abandoned, like my adoption records said.

Не бях изоставена, както казваха архивите за осиновяване.

I was wanted.

Бях искана.

It's time to reframe our views on adoption.

Време е да прекроим нашите възгледи относно осиновяването.

A healthy adoption ecosystem is one in which children,

Здравословната осиновителна екосистема е тази, в която децата,

adoptive families and birth families

осиновителите и родните им семейства

each own their unique stories.

имат своите собствени уникални истории.

When these narratives are placed side by side,

Когато тези разкази са разположени една до друга,

it creates better empathy and policies for the lives that adoption impacts.

се създават по-добра емпатия и политики за живота, повлиян от осиновяването.

Here are two things that adults can do

Има две неща, които възрастните могат да направят,

to better protect adopted children's stories.

за да запазят по-добре историите на осиновените деца.

First, give children safe emotional spaces to express their emotions,

Първо, дайте на децата безопасни емоционални пространства,

both positive and negative.

за да изразят и негативните, и позитивните емоции.

Phrases such as "tell me more,"

Фрази като: „Кажи ми повече.“,

"what do you wish for"

„Какво желаеш? “

and "those feelings are normal"

или „Тези чувства са нормални. “

are ways that parents can grant emotional oxygen to their children.

са начини за предоставяне на емоционален кислород на децата.

Second, validate a child's adoption story.

Второ, потвърдете историята за осиновяване на детето.

Children may express emotions that may feel hurtful

Децата могат да изразят емоции, които да бъдат обидни

or worry an adoptive parent.

или да притеснят осиновителя.

As a parent, work to hold and manage your fears

Като родител, работете за задържане и управление на вашите страхове,

separately from your child.

отделно от детето си.

Always acknowledge your child's story as valid and important.

Винаги приемайте историята на детето като валидно и важно.

Now, it's natural to want to protect children

Естествено е да искате да защитите децата

from experiencing pain.

от това да изпитват болка.

But my tattoo is a poignant reminder that every adoption starts with loss,

Моята татуировка е трогателно напомняне, че всяко осиновяване започва с болка

and every child is affected differently.

и всяко дете е засегнато по различен начин.

Children who are adopted can live full, rich lives,

Децата, които са осиновени могат да имат пълен и богат живот,

as we accept and build upon this unique set of cards that we were dealt.

ако приемаме и надграждаме този уникален набор от карти, който ни е бил раздаден.

And as you listen to our narratives with empathy,

И като слушате нашите разкази с емпатия,

you will hear other things as well:

вие ще чуете и други неща:

childlike curiosity,

детско любопитство,

grace,

състрадание,

resilience,

гъвкавост,

courage,

кураж,

love

любов

and yes, even gratitude.

и да, дори благодарност.

Thank you.

Благодаря

(Applause)

(Аплодисменти)