Gero Miesenboeck reengineers a brain

Translator: Teodora Mihaylova Reviewer: Anton Hikov

I have a doppelganger.

Аз имам двойник.

(Laughter)

(Смях)

Dr. Gero is a brilliant

Д-р Геро е прекрасен,

but slightly mad scientist

но леко луд учен

in the "Dragonball Z: Android Saga."

в Dragonball Z "Сагата Андроид".

If you look very carefully,

Ако се вгледате много внимателно,

you see that his skull has been replaced

ще видите, че черепът му е заменен

with a transparent Plexiglas dome

с прозрачен плексигласов купол,

so that the workings of his brain can be observed

така че да се вижда как работи мозъкът му,

and also controlled with light.

и да може да се контролира със светлина.

That's exactly what I do --

Аз правя точно това --

optical mind control.

оптичен контрол на мозъка.

(Laughter)

(Смях)

But in contrast to my evil twin

Но за разлика от моя злонамерен двойник,

who lusts after world domination,

който жадува надмощие над света,

my motives are not sinister.

моите мотиви не са користни.

I control the brain

Аз контролирам мозъка,

in order to understand how it works.

за да разбера как работи.

Now wait a minute, you may say,

Почакайте, може да кажете,

how can you go straight to controlling the brain

как може да пристъпите директно към контролиране на мозъка,

without understanding it first?

без първо да разбирате как работи?

Isn't that putting the cart before the horse?

Не означава ли това да поставяме каручката пред коня?

Many neuroscientists agree with this view

Много невролози споделят тази позиция

and think that understanding will come

и смятат, че това разбиране ще дойде

from more detailed observation and analysis.

вследствие на обстойно наблюдение и анализ.

They say, "If we could record the activity of our neurons,

Те казват: "Ако можем да регистрираме активността на нашите неврони,

we would understand the brain."

бихме разбрали как работи мозъкът."

But think for a moment what that means.

Но помислете за момент какво означава това.

Even if we could measure

Дори ако можехме да преценим

what every cell is doing at all times,

какво прави всяка клетка във всеки един момент,

we would still have to make sense

пак щеше да е необходимо да намерим логиката

of the recorded activity patterns,

в регистрираните модели на активността,

and that's so difficult,

а това е толкова трудно,

chances are we'll understand these patterns

че шансовете да разберем тези модели,

just as little as the brains that produce them.

са точно толкова малки, колкото и за мозъка, който ги генерира.

Take a look at what brain activity might look like.

Погледнете как би могла да изглежда активността на мозъка.

In this simulation, each black dot

В тази симулация, всяка черна точка

is one nerve cell.

представлява една нервна клетка.

The dot is visible

Точката става видима,

whenever a cell fires an electrical impulse.

всеки път, когато клетката излъчи електрически импулс.

There's 10,000 neurons here.

Невроните тук са 10 000 на брой.

So you're looking at roughly one percent

Което означава, че гледате около един процент

of the brain of a cockroach.

от мозъка на хлебарка.

Your brains are about 100 million times

Вашите мозъци са около 100 милиона пъти

more complicated.

по-сложни.

Somewhere, in a pattern like this,

Някъде, в модел като този,

is you,

сте вие,

your perceptions,

вашите възприятия,

your emotions, your memories,

вашите емоции, вашите спомени,

your plans for the future.

вашите планове за бъдещето.

But we don't know where,

Но не знаем точно къде,

since we don't know how to read the pattern.

тъй като не знаем как да разчетем модела.

We don't understand the code used by the brain.

Не разбираме кода, използван от мозъка.

To make progress,

За да отбележим напредък,

we need to break the code.

трябва да разшифроваме кода.

But how?

Но как?

An experienced code-breaker will tell you

Всеки добър специалист, ще ви каже,

that in order to figure out what the symbols in a code mean,

че за да разберете какво означават символите в определен код,

it's essential to be able to play with them,

от съществено значение е да можете свободно да си служите с тях,

to rearrange them at will.

да ги пренареждате, както решите.

So in this situation too,

Така че, и в тази ситуация,

to decode the information

за да се разшифрова информацията,

contained in patterns like this,

която се съдържа в модели като тези,

watching alone won't do.

само наблюдение няма да е достатъчно;

We need to rearrange the pattern.

трябва да пренаредим модела.

In other words,

С други думи,

instead of recording the activity of neurons,

вместо да регистрираме активността на невроните,

we need to control it.

трябва да я контролираме.

It's not essential that we can control

Не е задължително да контролираме

the activity of all neurons in the brain, just some.

активността на всички неврони в мозъка, само на някои.

The more targeted our interventions, the better.

Колкото по-целенасочени са интервенциите ни, толкова по-добре.

And I'll show you in a moment

И ще ви покажа след малко

how we can achieve the necessary precision.

как можем да постигнем необходимото прецизиране.

And since I'm realistic, rather than grandiose,

И понеже съм по-скоро реалист, отколкото грандоман,

I don't claim that the ability to control the function of the nervous system

не твърдя, че възможността да се контролира функцията на нервната система

will at once unravel all its mysteries.

ще разгадае мигновено всичките й мистерии.

But we'll certainly learn a lot.

Но със сигурност ще научим много.

Now, I'm by no means

Аз при всички случаи не съм

the first person to realize

първия човек, който осъзнава

how powerful a tool intervention is.

колко мощно средство са подобни интервенции.

The history of attempts

Исторически, опитите

to tinker with the function of the nervous system

да се разучават функциите на нервната система,

is long and illustrious.

датират отдавна и са широко известни.

It dates back at least 200 years,

Те водят началото си преди поне 200 години,

to Galvani's famous experiments

от известните експерименти на Галвани

in the late 18th century and beyond.

в края на 18-ти век, както и след това.

Galvani showed that a frog's legs twitched

Галвани показва, че жабешките крачета потръпват,

when he connected the lumbar nerve

когато свързва лумбалния нерв

to a source of electrical current.

към източник на електрически ток.

This experiment revealed the first, and perhaps most fundamental,

Този експеримент разкрива първата и може би най-основна

nugget of the neural code:

находка за невралния код:

that information is written in the form

информацията е записана под формата

of electrical impulses.

на електрически импулси.

Galvani's approach

Подходът на Галвани

of probing the nervous system with electrodes

на изследване на нервната система с електроди,

has remained state-of-the-art until today,

си остава шедьовър и до днес,

despite a number of drawbacks.

въпреки немалкото му слабости.

Sticking wires into the brain is obviously rather crude.

Поставянето на жици в мозъка обаче, е очевидно доста непрактично.

It's hard to do in animals that run around,

Трудно е да се направи с животни, които бягат наоколо,

and there is a physical limit

а и има физическо ограничение

to the number of wires

за броя на жиците,

that can be inserted simultaneously.

които могат да се поставят едновременно.

So around the turn of the last century,

Така, към края на миналия век,

I started to think,

започнах да мисля,

"Wouldn't it be wonderful if one could take this logic

не би ли било чудесно, ако се ползва същата логика,

and turn it upside down?"

но в обратен ред.

So instead of inserting a wire

Следователно, вместо поставянето на жица

into one spot of the brain,

в определена част на мозъка,

re-engineer the brain itself

може да се подходи към самия мозък

so that some of its neural elements

така, че някои от невралните му елементи

become responsive to diffusely broadcast signals

да са чувствителни към дифузно излъчвани сигнали,

such as a flash of light.

какъвто е например светкавицата.

Such an approach would literally, in a flash of light,

Такъв един подход, буквално светкавично,

overcome many of the obstacles to discovery.

ще доведе до преодоляването на много препятствия по пътя на откритията.

First, it's clearly a non-invasive,

Първо, очевидно е неагресивна,

wireless form of communication.

безжична форма на комуникация.

And second, just as in a radio broadcast,

И второ, точно както при радио излъчването,

you can communicate with many receivers at once.

може да се комуникира с много получатели на сигнал едновременно.

You don't need to know where these receivers are,

Не е нужно да знаете къде са тези получатели.

and it doesn't matter if these receivers move --

И е без значение дали тези получатели се движат --

just think of the stereo in your car.

просто си представете стерео уредбата в колата си.

It gets even better,

А още по-добре е,

for it turns out that we can fabricate the receivers

че се оказва, че можем да измайсторим получателите,

out of materials that are encoded in DNA.

измежду веществата, които са кодирани в ДНК.

So each nerve cell

Така, всяка нервна клетка

with the right genetic makeup

с правилния генетичен състав,

will spontaneously produce a receiver

може спонтанно да формира получател,

that allows us to control its function.

който ще ни позволи да контролираме функциите му.

I hope you'll appreciate

Надявам се да оцените

the beautiful simplicity

очарованието на това, колко проста е

of this concept.

тази концепция.

There's no high-tech gizmos here,

Няма никакви високо технологични приспособления,

just biology revealed through biology.

само биология, илюстрирана чрез биология.

Now let's take a look at these miraculous receivers up close.

Сега, нека да погледнем по-отблизо тези удивителни приемници.

As we zoom in on one of these purple neurons,

Разглеждайки по-обстойно тези лилави неврони,

we see that its outer membrane

виждаме, че външната им мембрана

is studded with microscopic pores.

e покрита с микроскопични пори.

Pores like these conduct electrical current

Такива пори провеждат електрически ток

and are responsible

и отговарят

for all the communication in the nervous system.

за цялата комуникация в нервната система.

But these pores here are special.

Но тези пори тук са специални.

They are coupled to light receptors

Те са свързани с рецептори за светлина,

similar to the ones in your eyes.

подобни на тези във вашите очи.

Whenever a flash of light hits the receptor,

В случай на светкавица, достигаща до рецептора,

the pore opens, an electrical current is switched on,

пората се отваря и електрическия поток е налице

and the neuron fires electrical impulses.

и невроните излъчват електрически импулси.

Because the light-activated pore is encoded in DNA,

Тъй като пората, активирана от светлината, е кодирана в ДНК,

we can achieve incredible precision.

можем да постигнем изключителна точност.

This is because,

Това е така, защото

although each cell in our bodies

въпреки, че всяка клетка в телата ни

contains the same set of genes,

съдържа един и същи комплекс от гени,

different mixes of genes get turned on and off

различни комбинации от гени се "включват" и "изключват"

in different cells.

в различните клетки.

You can exploit this to make sure

Това обстоятелство може да бъде уверение,

that only some neurons

че само някои неврони

contain our light-activated pore and others don't.

съдържат порите, които се активират от светлина, други -- не.

So in this cartoon, the bluish white cell

На тази илюстрация, клетката в синьо-бял цвят

in the upper-left corner

в горния ляв ъгъл,

does not respond to light

не реагира на светлина,

because it lacks the light-activated pore.

защото при нея липсва пора, реагираща на светлина.

The approach works so well

Този подход работи толкова добре,

that we can write purely artificial messages

че можем да пишем изкуствени съобщения

directly to the brain.

директно към мозъка.

In this example, each electrical impulse,

В този пример, всеки електрически импулс,

each deflection on the trace,

всяко отклонение на траекторията

is caused by a brief pulse of light.

е предизвикано от кратък импулс светлина.

And the approach, of course, also works

Подходът е приложим също и

in moving, behaving animals.

при движещи се, активни животни.

This is the first ever such experiment,

Това е първия по рода си подобен експеримент,

sort of the optical equivalent of Galvani's.

нещо като оптичния вариант на този на Галвани.

It was done six or seven years ago

Реализиран е преди шест или седем години,

by my then graduate student, Susana Lima.

от тогавашната ми студентка, Сузана Лима.

Susana had engineered the fruit fly on the left

Сузана поставя мушицата от ляво

so that just two out of the 200,000 cells in its brain

по такъв начин, че само две от всички 200 000 клетки в мозъка й

expressed the light-activated pore.

проявяват порите, чувствителни към светлина.

You're familiar with these cells

Вие познавате тези клетки,

because they are the ones that frustrate you

защото те са точно тези, които ви ядосват,

when you try to swat the fly.

когато се опитате да ударите мухата.

They trained the escape reflex that makes the fly jump into the air

Те предизвикват рефлекса, който кара мухата да скочи във въздуха

and fly away whenever you move your hand in position.

и да отлети всеки път, когато посегнете с ръка.

And you can see here that the flash of light has exactly the same effect.

И в случая както виждате, светкавицата има точно такъв ефект.

The animal jumps, it spreads its wings, it vibrates them,

Животното подскача, разперва крилете си, потреперва,

but it can't actually take off

но всъщност не може да излети,

because the fly is sandwiched between two glass plates.

защото мушиците са поставени между две стъклени плочки.

Now to make sure that this was no reaction of the fly

Сега, за да се увери, че това не е реакция на мушицата,

to a flash it could see,

към светкавица, която може да види,

Susana did a simple

Сузана прави простичък,

but brutally effective experiment.

но изключително ефективен експеримент.

She cut the heads off of her flies.

Тя отрязва главите на мушиците.

These headless bodies can live for about a day,

Тези обезглавени тела могат да живеят около ден,

but they don't do much.

но без особени способности.

They just stand around

Те просто стоят

and groom excessively.

и щураво се суетят наоколо.

So it seems that the only trait that survives decapitation is vanity.

Така че изглежда, че единствената черта, която оцелява, е суетата.

(Laughter)

(Смях)

Anyway, as you'll see in a moment,

Така или иначе, както ще видите след малко,

Susana was able to turn on the flight motor

Сузана успява да активира летателния рефлекс

of what's the equivalent of the spinal cord of these flies

на тази част от мушицата, която е еквивалента на гръбначния стълб

and get some of the headless bodies

и да накара някои от обезглавените тела

to actually take off and fly away.

да излетят и да се придвижат.

They didn't get very far, obviously.

Очевидно, не стигат много далеч.

Since we took these first steps,

От момента, в който са направени тези първи стъпки,

the field of optogenetics has exploded.

сферата на оптогенетика търпи бурно развитие.

And there are now hundreds of labs

Понастоящем, стотици лаборатории

using these approaches.

използват тези подходи.

And we've come a long way

Извървяхме дълъг път

since Galvani's and Susana's first successes

от първите успехи на Галвани и Сузана

in making animals twitch or jump.

да накарат животни да потръпват или скачат.

We can now actually interfere with their psychology

Сега, всъщност можем да влияем на психологията им

in rather profound ways,

по доста значим начин,

as I'll show you in my last example,

както ще видите в последния ми пример,

which is directed at a familiar question.

който се отнася до един известен въпрос.

Life is a string of choices

Животът е низ от избори,

creating a constant pressure to decide what to do next.

което създава постоянен натиск да решим какво следва да правим.

We cope with this pressure by having brains,

С този натиск се справяме чрез нашите мозъци,

and within our brains, decision-making centers

а в нашите мозъци са центровете за вземане на решения,

that I've called here the "Actor."

които аз условно съм нарекъл Играчът.

The Actor implements a policy that takes into account

Играчът прилага линии на поведение, които отчитат

the state of the environment

състоянието на заобикалящата го среда

and the context in which we operate.

и контекстът, в който функционираме.

Our actions change the environment, or context,

Действията ни променят заобикалящата ни среда или контекст

and these changes are then fed back into the decision loop.

и тези променени величини, отново заемат мястото си в цикъла на решенията.

Now to put some neurobiological meat

Сега, за да вложим невробиологично съдържание

on this abstract model,

в този абстрактен модел,

we constructed a simple one-dimensional world

създадохме елементарен модел на света, с едно измерение

for our favorite subject, fruit flies.

за нашите любими субекти, плодовите мушици.

Each chamber in these two vertical stacks

Всяка от камерите в тези две вертикални хранилища

contains one fly.

съдържа по една мушица.

The left and the right halves of the chamber

Левите и десните половини на камерите

are filled with two different odors,

са пълни с два различни аромата,

and a security camera watches

а камера за видеонаблюдение следи

as the flies pace up and down between them.

движението на мушиците нагоре и надолу между тях.

Here's some such CCTV footage.

Ето част от заснетия материал.

Whenever a fly reaches the midpoint of the chamber

Всеки път, когато някоя от мушиците достигне средата на камерата,

where the two odor streams meet,

където двата аромата се срещат,

it has to make a decision.

тя трябва да вземе решение.

It has to decide whether to turn around

Тя трябва да реши дали да се завърти

and stay in the same odor,

и да остане при същия аромат

or whether to cross the midline

или да пресече средната линия

and try something new.

и да опита нещо ново.

These decisions are clearly a reflection

Тези решения са ясно отражение на

of the Actor's policy.

линията на поведение на Играчът.

Now for an intelligent being like our fly,

За интелигентно същество като нашата мушица,

this policy is not written in stone

тази линия на поведение не е неотменима,

but rather changes as the animal learns from experience.

по-скоро се променя, докато животното се учи от опита си.

We can incorporate such an element

Можем да включим такъв елемент

of adaptive intelligence into our model

на адаптивна интелигентност в нашия модел,

by assuming that the fly's brain

чрез допускане, че мозъкът на мушицата

contains not only an Actor,

включва не само Играч,

but a different group of cells,

но и различни групи от клетки,

a "Critic," that provides a running commentary

Критикa, която предлага постоянен коментар

on the Actor's choices.

за изборите на Играчa.

You can think of this nagging inner voice

Може да си представите този натрапчив вътрешен глас,

as sort of the brain's equivalent

като еквивалента за мозъка

of the Catholic Church,

на Католическата Църква,

if you're an Austrian like me,

ако сте австриец като мен,

or the super-ego, if you're Freudian,

или на суперегото, ако сте Фройдист

or your mother, if you're Jewish.

или на вашата майка, ако сте евреин.

(Laughter)

(Смях)

Now obviously,

Очевидно,

the Critic is a key ingredient

критиката е ключовият компонент

in what makes us intelligent.

на нашата интелигентност.

So we set out to identify

Сега се насочваме към идентифициране

the cells in the fly's brain

на тези клетки в мозъка на мушицата,

that played the role of the Critic.

които играят ролята на Критиката.

And the logic of our experiment was simple.

Логиката на нашия експеримент е проста.

We thought if we could use our optical remote control

Приемаме, че ако можем да използваме оптичното дистанционно управление,

to activate the cells of the Critic,

за да активираме клетките на Критиката,

we should be able, artificially, to nag the Actor

следва да можем, изкуствено, да накараме Играчът

into changing its policy.

да промени линията си на поведение.

In other words,

С други думи,

the fly should learn from mistakes

мушицата следва да се поучи от грешките,

that it thought it had made

които смята, че е направила,

but, in reality, it had not made.

а в действителност не е.

So we bred flies

Така, създадохме мушици,

whose brains were more or less randomly peppered

чиито мозъци са много или малко произволно осеяни

with cells that were light addressable.

с клетки, които са чувствителни към светлина.

And then we took these flies

После взехме тези мушици

and allowed them to make choices.

и им предоставихме избор.

And whenever they made one of the two choices,

И всеки път, когато правят един от два избора,

chose one odor,

избират даден аромат,

in this case the blue one over the orange one,

в този случай, синия пред оранжевия,

we switched on the lights.

включваме светлините.

If the Critic was among the optically activated cells,

Ако Критиката е съставена от оптично чувствителни клетки,

the result of this intervention

резултатът от тази интервенция

should be a change in policy.

следва да бъде промяна в линията на поведение.

The fly should learn to avoid

Мушицата следва да се научи да избягва

the optically reinforced odor.

оптично подсиления аромат.

Here's what happened in two instances:

Ето какво се случва в два от примерите.

We're comparing two strains of flies,

Сравняваме два щама мушици,

each of them having

всяка от които има

about 100 light-addressable cells in their brains,

около 100 светло-чувствителни клетки в мозъка си,

shown here in green on the left and on the right.

отразени тук в зелено, в ляво и в дясно.

What's common among these groups of cells

Общото между тези групи от клетки

is that they all produce the neurotransmitter dopamine.

е, че те всички произвеждат невротрансмитера допамин.

But the identities of the individual

Същността на отделните

dopamine-producing neurons

неврони, произвеждащи допамин, обаче,

are clearly largely different on the left and on the right.

очевидно се различава много в ляво и в дясно.

Optically activating

Оптичното активиране

these hundred or so cells

на тези стотина клетки,

into two strains of flies

при двата щама мушици,

has dramatically different consequences.

дава коренно различни резултати.

If you look first at the behavior

Ако погледнете първо поведението

of the fly on the right,

на мушицата в дясно,

you can see that whenever it reaches the midpoint of the chamber

ще видите, че всеки път, когато достигне средата на камерата,

where the two odors meet,

където двата аромата се срещат,

it marches straight through, as it did before.

продължава право напред, както и преди.

Its behavior is completely unchanged.

Поведението й е напълно непроменено.

But the behavior of the fly on the left is very different.

Поведението на мушицата в ляво е много различно.

Whenever it comes up to the midpoint,

Всеки път, когато достигне средата,

it pauses,

прави пауза,

it carefully scans the odor interface

внимателно изучава разделящата аромата повърхнина,

as if it was sniffing out its environment,

като че ли вдишва заобикалящата го среда

and then it turns around.

и после се обръща.

This means that the policy that the Actor implements

Това означава, че линията на поведение, която Играчът следва

now includes an instruction to avoid the odor

сега включва инструкция да се избягва аромата,

that's in the right half of the chamber.

който е в дясната половина на камерата.

This means that the Critic

Това означава, че Критиката

must have spoken in that animal,

трябва да е проговорила у това животно

and that the Critic must be contained

и че Критиката трябва да се съдържа

among the dopamine-producing neurons on the left,

сред произвеждащите допамин неврони в ляво,

but not among the dopamine producing neurons on the right.

но не и сред произвеждащите допамин неврони в дясно.

Through many such experiments,

Чрез множество такива експерименти,

we were able to narrow down

успяхме да сведем

the identity of the Critic

идентичността на Критиката,

to just 12 cells.

до едва 12 клетки.

These 12 cells, as shown here in green,

Тези 12 клетки, както е показано тук в зелено,

send the output to a brain structure

изпращат изходните данни към мозъчна структура,

called the "mushroom body,"

която се нарича гъбовидното тяло,

which is shown here in gray.

което тук е в сиво.

We know from our formal model

Знаем oт нашия условен модел,

that the brain structure

че в структурата на мозъка,

at the receiving end of the Critic's commentary is the Actor.

от страната на получаващия коментара на Критиката, е Играчът.

So this anatomy suggests

Следователно, тази анатомия предполага,

that the mushroom bodies have something to do

че гъбовидните тела имат нещо общо

with action choice.

с избора на действие.

Based on everything we know about the mushroom bodies,

Въз основа на всичко, което знаем за гъбовидните тела

this makes perfect sense.

това звучи съвсем логично.

In fact, it makes so much sense

Всъщност, звучи толкова логично,

that we can construct an electronic toy circuit

че можем да направим платка за електронна играчка,

that simulates the behavior of the fly.

която да стимулира поведението на мушицата.

In this electronic toy circuit,

В тази платка на електронната играчка,

the mushroom body neurons are symbolized

невроните на гъбовидното тяло са обозначени

by the vertical bank of blue LEDs

с вертикален ред от сини светодиоди (LED индикатори),

in the center of the board.

в центъра на полето.

These LED's are wired to sensors

Светодиодите са свързани към сензори,

that detect the presence of odorous molecules in the air.

които отчитат присъствието на молекули на аромата във въздуха.

Each odor activates a different combination of sensors,

Всеки аромат активира различна комибинация от сензори,

which in turn activates

което на свой ред активира

a different odor detector in the mushroom body.

различен детектор на аромат, в гъбовидното тяло.

So the pilot in the cockpit of the fly,

Така пилотът в пилотската кабина на мушицата,

the Actor,

Играчът,

can tell which odor is present

може да различи кой аромат е налице,

simply by looking at which of the blue LEDs lights up.

като просто погледне кой от сините светодиоди е включен.

What the Actor does with this information

Какво прави Играчът с тази информация,

depends on its policy,

зависи от линията му на поведение,

which is stored in the strengths of the connection,

която се съхранява в силата на връзката

between the odor detectors

между детекторите за аромат

and the motors

и двигателните мускули,

that power the fly's evasive actions.

които дават тласък на уклончивите действия на мушицата.

If the connection is weak, the motors will stay off

Ако връзката е слаба, двигателните мускули няма да се задействат

and the fly will continue straight on its course.

и мушицата ще продължи напред по курса си.

If the connection is strong, the motors will turn on

Ако връзката е силна, мускулите се задействат

and the fly will initiate a turn.

и мушицата прави завой.

Now consider a situation

Сега си представете ситуация,

in which the motors stay off,

в която двигателните мускули остават в покой,

the fly continues on its path

мушицата продължава по пътя си

and it suffers some painful consequence

и претърпява болезнено следствие,

such as getting zapped.

като например да бъде ударена.

In a situation like this,

В ситуация като тази,

we would expect the Critic to speak up

се очаква Критиката да заговори

and to tell the Actor

и да каже на Играчът

to change its policy.

да промени линията си на поведение.

We have created such a situation, artificially,

Ние създаваме такава ситуация изкуствено,

by turning on the critic with a flash of light.

чрез задействане на Критиката със светлинен проблясък.

That caused a strengthening of the connections

Това води до засилване на връзките

between the currently active odor detector

между активния в момента детектор на аромат

and the motors.

и двигателните мускули.

So the next time

Така, следващия път,

the fly finds itself facing the same odor again,

мушицата се оказва пред същия аромат отново,

the connection is strong enough to turn on the motors

връзката е достатъчно силна, за да задейства двигателните мускули

and to trigger an evasive maneuver.

и да предизвика отстъпление.

I don't know about you,

Не знам за вас,

but I find it exhilarating to see

но аз считам, че е обнадеждаващо да се види

how vague psychological notions

как неясни психологически схващания

evaporate and give rise

отстъпват място на началото

to a physical, mechanistic understanding of the mind,

на едно материално, механистично възприятие за мозъка,

even if it's the mind of the fly.

дори и да става дума за мозъка на муха.

This is one piece of good news.

Това е своебразна добра новина.

The other piece of good news,

Другата своебразна добра новина,

for a scientist at least,

или поне добра за един учен,

is that much remains to be discovered.

е че предстоят още много открития.

In the experiments I told you about,

В експериментите, за които ви споменах,

we have lifted the identity of the Critic,

въведохме величината идентичност на Критиката,

but we still have no idea

но все още нямаме идея

how the Critic does its job.

как работи Критиката.

Come to think of it, knowing when you're wrong

Като се замисля над това, да знаете, че когато грешите

without a teacher, or your mother, telling you,

учителя ви или майка ви ги няма, за да ви кажат,

is a very hard problem.

е много трудна задача.

There are some ideas in computer science

Съществуват идеи в компютърната наука

and in artificial intelligence

и в тази за изкуствения интелект,

as to how this might be done,

как може да се направи това,

but we still haven't solved

но все още не намираме обяснение

a single example

в нито един пример,

of how intelligent behavior

как интелигентно поведение

springs from the physical interactions

възниква от физически взаимодействия

in living matter.

в живата материя.

I think we'll get there in the not too distant future.

Мисля, че ще го постигнем в обозримото бъдеще.

Thank you.

Благодаря ви!

(Applause)

(Аплодисменти)