Karina Galperin: Should we simplify spelling? (with English subtitles) | TED

Translator: Tomás Guarna Reviewer: Sebastian Betti

Translator: Liana Kamenova Reviewer: Yavor Ivanov

We lost a lot of time at school learning spelling.

Губим много време в училище, като учим правописа.

Kids are still losing a lot of time at school with spelling.

Момчетата продължават да губят много време в училище с правописа.

That's why I want to share a question with you:

За това искам да споделя с вас един въпрос.

Do we need new spelling rules?

"Необходим ли е един нов правопис?"

I believe that yes, we do.

Аз мисля, че да, че е необходим.

Or even better, I think we need to simplify the ones we already have.

Или най-добре, мисля че е необходимо да услесним този, който вече имаме.

Neither the question nor the answer are new in the Spanish language.

Нито въпросът, нито отговорът са нови в нашия език.

They have been bouncing around from century to century

Идват, отскачайки от век на век от много време,

since 1492, when in the first grammar guide of the Spanish language,

откакто през 1492, в първата испанска граматика,

Antonio de Nebrija, set a clear and simple principle for our spelling:

Антонио де Небриха основава за правописа ни едно ясно и просто правило:

"... thus, we have to write words as we pronounce them,

"По този начин ние пишем, тъй както произнасяме

and pronounce words as we write them."

и произнасяме, както пишем".

Each sound was to correspond to one letter,

На всеки звук трябва да съответства една буква,

each letter was to represent a single sound,

всяка буква трябва да представя един-единствен звук,

and those which did not represent any sound should be removed.

и тези, които не представляват никакъв звук, трябва да бъдат премахнати.

This approach, the phonetic approach,

Този критерий, фонетичният критерий,

which says we have to write words as we pronounce them,

който казва, че трябва да пишем, според произношението,

both is and isn't at the root of spelling as we practice it today.

е и не е на базата на правописа, както го практикуваме днес.

It is, because the Spanish language, in contrast to English, French or others,

Това е така, защото на испански, за разлика от други езици

като английски и френски,

always strongly resisted writing words too differently

винаги има силна съпротива

да се пише твърде различно от начина, по който се изговаря.

to how we pronounce them.

But the phonetic approach is also absent today,

Но това не е защото, когато през XVIII век

because when, in the 18th century, we decided how we would standardize

са взели решение как да унифицираме правописа си,

our writing,

there was another approach which guided a good part of the decisions.

е имало друг критерий, който е ръководил голяма част от решенията.

It was the etymological approach,

Този друг критерий бил етимологичният,

the one that says we have to write words

който казва, че трябва да пишем

according to how they were written in their original language,

според това как думите се пишат на оригиналния им език,

in Latin, in Greek.

на латински, на гръцки.

That's how we ended up with silent H's, which we write but don't pronounce.

И така оставаме с беззвучни H, които пишем, но не произнасяме.

That's how we have B's and V's that, contrary to what many people believe,

Така остаме с B дълги и V къси,

които противно на това, в което много хора вярват

were never differentiated in Spanish pronunciation.

никога не се различават в произношението на кастилския.

That's how we wound up with G's,

Така оставаме с G, които звучат грубо като в "gente",

that are sometimes aspirated, as in "gente,"

and other times unaspirated, as in "gato."

и понякога смекчено като в "gato".

That's how we ended up with C's, S's and Z's,

Така оставаме със C, S и Z,

three letters that in some places correspond to one sound,

три букви, които на някои места съответстват на един звук,

and in others, to two, but nowhere to three.

а в други на два, но никъде на три.

I'm not here to tell you anything you don't know from your own experience.

Няма да ви разказвам нищо,

което не знаете от собствен опит.

We all went to school,

Всички сме ходили на училище,

we all invested big amounts of learning time,

всички сме инвестирали много време в учене,

big amounts of pliant, childlike brain time

много от това време с гъвкав и детски мозък

in dictation,

в диктовки,

in the memorization of spelling rules filled, nevertheless, with exceptions.

в запомнянето на правописни правила, пълни, обаче, с изключения.

We were told in many ways, implicitly and explicitly,

Предали са ни по много начини, явни и неявни,

that in spelling, something fundamental to our upbringing was at stake.

идеята, че в правописа

е заложено нещо фундаментално за нашето обучение.

Yet, I have the feeling

Но имам чувството,

that teachers didn't ask themselves why it was so important.

че учителите не са се питали защо е било толкова важно.

In fact, they didn't ask themselves a previous question:

Дори не са си задали един предварителен въпрос,

What is the purpose of spelling?

"коя е била ролята, която е изпълнявал правописът?"

What do we need spelling for?

За какво служи правописът?

And the truth is, when someone asks themselves this question,

А истината е, че когато ти задават този въпрос

the answer is much simpler and less momentous

отговорът е много по-лесен и по-малко важен,

than we'd usually believe.

отколкото обикновено се смята.

We use spelling to unify the way we write, so we can all write the same way,

Правописът служи за стандартизиране на писането,

за да пишат всички еднакво.

making it easier for us to understand when we read to each other.

И за това за нас е по-лесно да се разбираме, когато се четем.

But unlike in other aspects of language such as punctuation,

Но за разлика от други аспекти на езика,

като пунктуацията, например,

in spelling, there's no individual expression involved.

в правописа не е вмъкнато никакво изразително индивидуално умение.

In punctuation, there is.

В пунктуацията напротив.

With punctuation, I can choose to change the meaning of a phrase.

С пунктуацията мога да избера да сменя смисъла на изречението.

With punctuation, I can impose a particular rhythm to what I am writing,

С пунктуацията

мога да придам определен ритъм на това, което пиша,

but not with spelling.

с правописа не мога.

When it comes to spelling, it's either wrong or right,

С правописа е добре или не е добре,

according to whether it conforms or not to the current rules.

според това дали съответства, или не съответства на съвременните норми.

But then, wouldn't it be more sensible to simplify the current rules

Но тогава не е ли по-лесно да се опростят действащите норми,

so it would be easier to teach, learn and use spelling correctly?

за да е по-лесно да се преподават, научават и да се използва правилно правописът?

Wouldn't it be more sensible to simplify the current rules

Няма ли да е по-лесно да се опростят действащите правила,

so that all the time we devote today to teaching spelling,

цялото това време,

което днес посвещаваме на преподаване на правописа,

we could devote to other language issues

можем да го посветим на други езикови въпроси,

whose complexities do, in fact, deserve the time and effort?

чиято сложност ще си струва времето и усилието?

What I propose is not to abolish spelling,

Това, което предлагам, не е отмяна на правописа,

and have everyone write however they want.

не е всеки да пише, както иска.

Language is a tool of common usage,

Езикът е средство за обща употреба

and so I believe it's fundamental that we use it following common criteria.

и за това

вярвам, че е от съществено значение да използваме общи критерии.

But I also find it fundamental

Но също така вярвам, че е от съществено значение

that those common criteria be as simple as possible,

тези общи критерии да са толкова опростени, колкото е възможно,

especially because if we simplify our spelling,

особено, защото, ако ние опростим правописа ни

we're not leveling it down;

не слизаме нива надолу;

when spelling is simplified,

когато се опрости правописът

the quality of the language doesn't suffer at all.

качеството на езика не е повлияно изобщо.

I work every day with Spanish Golden Age literature,

Работя всеки ден с литературата от Златния век,

I read Garcilaso, Cervantes, Góngora, Quevedo,

чета Гарсиласо, Сервантес, Гонгора, Кеведо

who sometimes write "hombre" without H,

които понякога пишат "hombre" без H,

sometimes write "escribir" with V,

понякога пишат "escribir" с V

and it's absolutely clear to me

и ми е абсолютно ясно,

that the difference between those texts and ours is one of convention,

че разликата на тези текстове и нашите е до спогодба

or rather, a lack of convention during their time.

или до все още липса на такава през епохата им.

But it's not a difference of quality.

Но не и на качество.

But let me go back to the masters,

Но нека да се върнем към учителите,

because they're key characters in this story.

защото са ключови личности в тази история.

Earlier, I mentioned this slightly thoughtless insistence

Споменах преди малко за това малко необмислено настояване,

with which teachers pester and pester us

с което учителите ни смазват и смазват

over spelling.

с правописа.

But the truth is, things being as they are,

Но, истината е, че така, като стоят нещата,

this makes perfect sense.

това има тотален смисъл.

In our society, spelling serves as an index of privilege,

В обществото ни,

правописът функционира като привилегирован показател,

separating the cultured from the brute, the educated from the ignorant,

който разрешава да различим културния от простия, образования от незнаещия,

independent of the content that's being written.

независимо от съдържанието, което пишете.

One can get or not get a job

Човек може да получи или да не успее да получи една работа

because of an H that one put or did not.

заради една H, която е сложили или е забравил да сложи.

One can become an object of public ridicule

Човек може да се превърне в предмет на обществен присмех

because of a misplaced B.

заради една лошо поставена B.

Therefore, in this context,

Тогава, в този контекст,

of course, it makes sense to dedicate all this time to spelling.

ясно е, че има смисъл да посветим цялото това време на правописа.

But we shouldn't forget

Но не трябва да забравяме,

that throughout the history of our language,

че в цялата история на езика ни

it has always been teachers

винаги са били учителите

or people involved in the early learning of language

или лица, свързани с преподаване на първите букви,

who promoted spelling reforms,

тези, които са подели правописните реформи

who realized that in our spelling there was often an obstacle

тези, които са си дали сметка, че правописът ни

понякога е бил пречка за предаване на познанието.

to the transmission of knowledge.

In our case, for example,

В нашия случай, например,

Sarmiento, together with Andrés Bello, spearheaded the biggest spelling reform

Сармиенто, заедно с Адрес Бейо, подел най-голямата правописна реформа,

to take place in the Spanish language:

която действително е извършена в испанския език,

the mid-19th century Chilean reform.

а именно в Чили в средата на XIX век.

Then, why not take over the task of those teachers

Защо тогава не приемем залога на тези учители

and start making progress in our spelling?

и не започнем да напредваме в правописа ни?

Here, in this intimate group of 10,000,

Аз тук, в нашето 10 000-хилядно уединение

I'd like to bring to the table

искам да сложа на масата

some changes that I find reasonable to start discussing.

някои изменения, които ми изглеждат разумни да започнем да дискутираме.

Let's remove the silent H.

Да премахнем глухата H.

In places where we write an H but pronounce nothing,

Там, където пишем H, но не произнасяме нищо

let's not write anything.

да не пишем нищо.

(Applause)

It's hard for me to imagine what sentimental attachment

(Аплодисменти)

Не мога да си представя каква сантиментална привързаност

can justify to someone all the hassle caused by the silent H.

може да оправдае за някого всичките неудобства причинени от глухата H.

B and V, as we said before,

B дълга и V къса, преди казвахме,

were never differentiated in the Spanish language --

никога не са се различавали в испанския език,

(Applause)

(Аплодисменти)

Let's choose one; it could be either. We can discuss it, talk it over.

като изберем една, тя може да бъде всяка, можем да седнем и да обсъдим,

Everyone will have their preferences and can make their arguments.

всеки ще има своите претенции, всеки ще може да се аргументира.

Let's keep one, remove the other.

Нека да останем с една и да премахнем другата.

G and J, let's separate their roles.

Нека разделим функциите на G и J

G should keep the unaspirated sound, like in "gato," "mago," and "águila,"

G да си остане мекият звук, "gato", "mago", "águila",

and J should keep the aspirated sound,

а J да се задържи твърдият звук,

as in "jarabe," "jirafa," "gente," "argentino."

"jarabe", "jirafa", "gente", "argentino".

The case of C, S and Z is interesting,

И C, S и Z са интересен случай,

because it shows that the phonetic approach must be a guide,

защото демонстрират, че фонетичният критерий трябва да е водещ,

but it can't be an absolute principle.

но не трябва да бъде абсолютен принцип.

In some cases, the differences in pronunciation must be addressed.

В някои случаи трябва да се обърне внимание на разликите в произношението.

As I said before, C, S and Z,

Сега, казвах преди, C, S и Z

in some places, correspond to one sound, in others to two.

на някои места съответстват на един звук, а на други на два,

If we go from three letters to two, we're all better off.

ако от три букви минем на две всички ще сме добре.

To some, these changes may seem a bit drastic.

На някои тези промени ще им се видят леко драстични.

They're really not.

Не са толкова.

The Royal Spanish Academy, all of language academies,

Кралската испанска академия, всички езикови академии,

also believes that spelling should be progressively modified;

също мислят, че правописът трябва да се промени,

that language is linked to history, tradition and custom,

че езикът е свързан с история, традиции и обичаи,

but that at the same time, it is a practical everyday tool

но също така е практично средство за ежедневна употреба

and that sometimes this attachment to history, tradition and custom

и че понякога тази привързаност към историята, традициите и обичаите

becomes an obstacle for its current usage.

се трансформира в пречка на днешната употреба.

Indeed, this explains the fact

Това обяснява, в действителност, как езикът ни,

that our language, much more than the others we are geographically close to,

има много повече думи от тези, които имат близък правопис

has been historically modifying itself based on us,

до звученето и как исторически те са се изменили,

for example, we went from "ortographia" to "ortografía,"

например, отишли сме от "orthographia" на "ortografía",

from "theatro" to "teatro," from "quantidad" to "cantidad,"

от "theatro" на "teatro", от "quantidad" на "cantidad",

from "symbolo" to "símbolo."

от "symbolo" на "símbolo",

And some silent H's are slowly being stealthily removed:

и постепенно започват да се отстраняват крадешком някои беззвучни H

in the Dictionary of the Royal Academy,

в речника на Кралската академия

"arpa" and "armonía" can be written with or without an H.

"arpa", "armonía", могат да се напишат с H или без H

And everybody is OK.

и всички сме добре.

I also believe

Също така ми се струва,

that this is a particularly appropriate moment to have this discussion.

че това е особено подходящ момент да се изправим пред тази дискусия.

It's always said that language changes spontaneously,

Винаги ни се казва, че езикът се променя спонтанно,

from the bottom up,

от долу нагоре,

that its users are the ones who incorporate new words

че ползвателите са тези, които присъединяват нови думи,

and who introduce grammatical changes,

тези, които въвеждат граматически промени

and that the authority -- in some places an academy,

и че компетентните органите, на някои места академия,

in others a dictionary, in others a ministry --

на други места речник, на трети манастир,

accepts and incorporates them long after the fact.

много време след това ги приема и присъединява.

This is true only for some levels of language.

Това е вярно само за някои нива на езика,

It is true on the lexical level, the level of words.

вярно е за лексикалното ниво, за нивото на думите,

It is less true on the grammatical level,

по-малко вярно е за граматичното ниво

and I would almost say it is not true for the spelling level,

и почти, бих казала, че не е вярно за правописните правила,

that has historically changed from the top down.

които винаги исторически са се променяли от горе надолу.

Institutions have always been the ones to establish the rules

Институциите винаги са били тези,

които са определяли нормите и предлагали промените.

and propose changes.

Why do I say this is a particularly appropriate moment?

Защо казвам, че това е един особено подходящ момент?

Until today,

До днес,

writing always had a much more restricted and private use than speech.

писането винаги е имало много по-ограничена и лична употреба от говоренето

But in our time, the age of social networks,

но в наше време, ерата на социалните мрежи,

this is going through a revolutionary change.

е в процес на революционна промяна.

Never before have people written so much;

Никога не се е писало толкова, колкото сега,

never before have people written for so many others to see.

никога толкова хора не са писали толкова пред погледа на толкова хора.

And in these social networks, for the first time,

И в тези социални мрежи за първи път

we're seeing innovative uses of spelling on a large scale,

виждаме мащабна употреба на правописни новости,

where even more-than-educated people with impeccable spelling,

където, включително, хора с безупречен правопис, високообразовани,

when using social networks,

когато пишат в социалните мрежи, се държат доста еднакво,

behave a lot like the majority of users of social networks behave.

както се държат по-голямата част от ползвателите на социалните мрежи.

That is to say, they slack on spell-checking

Казано накратко, разпускат от правилния правопис

and prioritize speed and efficacy in communication.

и приотизират бързината и ефективността в комуникацията.

For now, on social networks, we see chaotic, individual usages.

Но сега тук има хаотични и индивидуални употреби,

But I think we have to pay attention to them,

но ми се струва, че трябва да им обърнем внимание,

because they're probably telling us

защото най-вероятно ни казват,

that an era that designates a new place for writing

че една епоха, която определя на писането ново място,

seeks new criteria for that writing.

иска нови критерии за него.

I think we'd be wrong to reject them, to discard them,

Мисля, че би било погрешно да ги отхвърлим, да ги отклоним,

because we identify them as symptoms of the cultural decay of our times.

защото ги отъждествяваме

като симтоми на културния упадък на нашето време.

No, I believe we have to observe them, organize them and channel them

Не, мисля че трябва да ги наблюдаваме, подредим и канализираме

within guidelines that better correspond to the needs of our times.

в по-близки правила до нуждите на нашето време.

I can anticipate some objections.

Мога да предвидя някои възражения.

There will be those who'll say

Някои ще кажат,

that if we simplify spelling we'll lose etymology.

че ако опростим правописа, ще загубим етимологията.

Strictly speaking, if we wanted to preserve etymology,

Всъщност, ако искаме да опазим етимологията

it would go beyond just spelling.

няма да го достигнем с правописа,

We'd also have to learn Latin, Greek, Arabic.

също трябва да научим латински, гръцки, арабски.

With simplified spelling,

С един опростен правопис ще възстановим етимологията

we would normalize etymology in the same place we do now:

на същото място, накъдето отиваме сега, към етимологичните речници.

in etymological dictionaries.

A second objection will come from those who say:

Второто възражение е на тези, които казват:

"If we simplify spelling, we'll stop distinguishing

"Ако не се опроси правописът,

ще спрем да различаваме една от друга

between words that differ in just one letter."

думи, които се различават само в една буква".

That is true, but it's not a problem.

Това е истината, но не е проблем.

Our language has homonyms, words with more than one meaning,

Езикът ни има омоними, има думи с повече от едно значение

yet we don't confuse the "banco" where we sit

и не се объркваме:

пейката, където седим от банката, където депозираме пари,

with the "banco" where we deposit money,

or the "traje" that we wear with the things we "trajimos."

костюмът, който си слагаме от нещата, които донесохме.

In the vast majority of situations, context dispels any confusion.

В по-голямата част от ситуациите, контекстът разсейва, което и да е объркване.

But there's a third objection.

Но има едно трето възражение,

To me,

за мен най-разбираемото, дори най-трогателното,

it's the most understandable, even the most moving.

It's the people who'll say: "I don't want to change.

което е на тези, които казват: "Аз не искам да се променям.

I was brought up like this, I got used to doing it this way,

Образовах се така, свикнал съм по този начин,

when I read a written word in simplified spelling, my eyes hurt."

когато чета една написана дума с опростен правопис

ме болят очите."

(Laughter)

(Смях)

This objection is, in part, in all of us.

Това възражение, отчасти е заложено във всеки един от нас.

What do I think we should do?

Какво мисля, че трябва да се направи?

The same thing that's always done in these cases:

Да се направи това, което винаги се прави в такива случаи,

changes are made looking forward; children are taught the new rules,

промените се правят занапред,

на децата трябва да им се показват новите правила;

those of us who don't want to adapt can write the way we're used to writing,

тези, които не желаем, да ни оставят да пишем, както сме свикнали

and hopefully, time will cement the new rules in place.

и се очаква времето да циментира новите правила.

The success of every spelling reform that affects deeply rooted habits

Успехът на всяка правописна реформа, която засяга толкова остарели навици,

lies in caution, agreement, gradualism and tolerance.

е в разума, консенсуса, градацията и толерантността.

At the same time, can't allow the attachment to old customs

Но не можем да оставим корените на старите навици

impede us from moving forward.

да ни попречат да продължим напред.

The best tribute we can pay to the past

Най-добрата почит, която можем да отдадем на миналото

is to improve upon what it's given us.

е да подобрим това, което сме получили.

So I believe that we must reach an agreement,

Така че мисля, че трябва да се съгласим,

that academies must reach an agreement,

че академиите трябва да се съгласят

and purge from our spelling rules

да изчистят нашия правопис

all the habits we practice just for the sake of tradition,

всички тези навици, които имаме, защото сме ги получили, макар и да не ни служат.

even if they are useless now.

I'm convinced that if we do that

Убедена съм, че ако направим това

in the humble but extremely important realm of language,

в простичката, но важна езикова среда,

we'll be leaving a better future to the next generations.

ще оставим на следващите поколения

едно по-добро бъдеще.

(Applause)

(Аплодисменти)