Liz Diller: Architecture is a special effects machine

Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov

Aside from keeping the rain out and producing some usable space,

Настрани от това да пази дъжда навън и да произвежда малко използваемо пространство,

architecture is nothing but a special-effects machine

архитектурата не е нищо повече от машина за специални ефекти,

that delights and disturbs the senses.

която радва и смущава усетите.

Our work is across media. The work comes in all shapes and sizes.

Нашата работа е чрез медията. Работата идва във всички форми и размери.

It's small and large. This is an ashtray, a water glass.

Малка е и е голяма. Това е пепелник, чаша за вода.

From urban planning and master planning

От градско планиране и главното планиране,

to theater and all sorts of stuff.

до театри и всякакъв вид неща.

The thing that all the work has in common

Нещото, което е общо за всички работи

is that it challenges the assumptions about conventions of space.

е, че предизвикват предполаганията за условност на пространството.

And these are everyday conventions,

И това са всекидневни условности,

conventions that are so obvious that we are blinded by their familiarity.

условности, които са толкова очевидни, че сме заслепени от тяхната фамилиарност

And I've assembled a sampling of work

Събрала съм мостри от работи,

that all share a kind of productive nihilism

които споделят вид продуктивен нихилизъм,

that's used in the service of creating a particular special effect.

използван в създаването на определен специален ефект.

And that is something like nothing, or something next to nothing.

И това е нещо като нищо, или нещо близко до нищо.

It's done through a form of subtraction or obstruction or interference

Направено е чрез форма на изваждане, или препречване, или намеса

in a world that we naturally sleepwalk through.

в света, през който обикновено минаваме спейки.

This is an image that won us a competition

Това е образ, който ни спечели конкурса

for an exhibition pavilion for the Swiss Expo 2002

за изложбен павилион на Швейцарското Експо 2002

on Lake Neuchatel, near Geneva.

край езерото Нюшател близо до Женева.

And we wanted to use the water not only as a context,

И искахме да използваме водата не само като съдържание,

but as a primary building material.

но като главен строителен материал.

We wanted to make an architecture of atmosphere.

Искахме да направим архитектура от атмосферата.

So, no walls, no roof, no purpose --

И така никакви стени, никакъв покрив, никаква цел --

just a mass of atomized water, a big cloud.

само обем от атомизирана вода, голям облак.

And this proposal was a reaction to the over-saturation

И това предложение беше само реакция за свръхнасищането от

of emergent technologies in recent national and world expositions,

зараждащите се технологии в наскорошни национални и световни експозиции,

which feeds, or has been feeding, our insatiable appetite

които хранят, или са хранили нашия ненаситен апетит

for visual stimulation with an ever greater digital virtuosity.

за визуални стимулации с още по-голяма дигитална виртуозност.

High definition, in our opinion, has become the new orthodoxy.

Високата разделителна способност, според нашето мнение е станало новата правоверност.

And we ask the question, can we use technology, high technology,

И ние задаваме въпросът, дали може да използваме технологията, високата технология,

to make an expo pavilion that's decidedly low definition,

за да -- за да направим експо павилион, който несъмнено е с ниска разделителна способност,

that also challenges the conventions of space and skin,

което също така предизвиква условността на пространството и обвивката

and rethinks our dependence on vision?

и преосмисля нашата независимост на виждане?

So this is how we sought to do it.

И така ето как ще го направим.

Water's pumped from the lake and is filtered

Водата е източвана от езерото, и е филтрирана,

and shot as a fine mist through an array of high-pressure fog nozzles,

и е изстреляна като ситен ръмящ дъжд през редица от струйки на високо налягане,

35,000 of them. And a weather station is on the structure.

35 000 от тях. И върху конструкцията има метеорологична станция.

It reads the shifting conditions of temperature, humidity,

Тя отчита промяната в състоянията на температурата, влажността,

wind direction, wind speed, dew point,

посоката на вятъра, скоростта на вятъра, температурата, при която се произвежда роса

and it processes this data in a central computer

и преработва данните в главния компютър,

that calibrates the degree of water pressure

който измерва степента на водното налягане

and distribution of water throughout.

и разпределението на водата навсякъде.

And it's a responsive system that's trained on actual weather.

И това е система, която отговаря на данните и е изпробвана върху реално време.

So, this is just in construction, and there's a tensegrity structure.

И така, това е само конструкцията, има и устройствена структура.

It's about 300 feet wide, the size of a football field,

Тя е около 300 фута (90 метра) широка, размера на игрище за футбол

and it sits on just four very delicate columns.

и стои само на четири много деликатни колони.

These are the fog nozzles, the interface,

Това са струйките за мъгла, интерфейса

and basically the system is kind of reading the real weather,

и всъщност системата отчита истинското време

and producing kind of semi-artificial and real weather.

и произвежда полуизкуствено и истинско време.

So, we're very interested in creating weather. I don't know why.

И така, много сме заинтересувани да създаваме време. Не знам защо.

Now, here we go, one side, the outside

И така, започваме, една страна, навън

and then from the inside of the space

и след това от вътрешната страна на пространството

you can see what the quality of the space was.

можете да видите какво е било качеството на пространството.

Unlike entering any normal space,

За разлика от навлизането в нормално пространство,

entering Blur is like stepping into a habitable medium.

влизането в Блър е като да стъпвате в заселена среда.

It's formless, featureless, depthless, scaleless, massless,

Тя е безформена, неизразителна, без дълбочина, без мащаб, безтегловна,

purposeless and dimensionless.

безцелна и неизмерима.

All references are erased,

Всичките обяснения са изтрити,

leaving only an optical whiteout and white noise of the pulsing nozzles.

оставяйки само оптично избелване и белия шум на пулсиращите струйки.

So, this is an exhibition pavilion

И така това е изложбен павилион,

where there is absolutely nothing to see and nothing to do.

където няма абсолютно нищо за гледане и абсолютно нищо за правене.

And we pride ourselves -- it's a spectacular anti-spectacle

И ние се гордеем със себе си -- това е един грандиозен анти спектакъл,

in which all the conventions of spectacle are turned on their head.

в който всички обичаи на един спектатъл са обърнати с главата надолу.

So, the audience is dispersed,

И така, публиката е разпиляна,

focused attention and dramatic build-up and climax

фокусирано внимание и драматичното надстрояване и кулминационната точка

are all replaced by a kind of attenuated attention

са заместени с един вид отслабено внимание,

that's sustained by a sense of apprehension caused by the fog.

което е продължено от усета за разбиране, причинено от мъглата.

And this is very much like how the Victorian novel used fog in this way.

И това е много като във викториански роман, използвал мъглата по този начин.

So here the world is put out of focus,

И така тук светът е поставен извън фокус

while our visual dependence is put into focus.

докато нашата визуална зависимост е вкарана във фокус.

The public, you know, once disoriented

Публиката, знаете, веднъж след като е дезориентирана

can actually ascend to the angel deck above

всъщност може да се изкачи до ангелската платформа горе

and then just come down under those lips into the water bar.

и след това да слезне долу под тези ръбове и във водата.

So, all the waters of the world are served there,

И така, всякакъв вид вода в света е сервирана там,

so we thought that, you know, after being at the water

и така си помислихме, че след като сте във водата

and moving through the water and breathing the water,

и се местите през водата и дишате водата,

you could also drink this building.

също така можете да пиете тази сграда.

And so it is sort of a theme,

И така това е вид тематика,

but it goes a little bit, you know, deeper than that.

но навлиза, знаете, малко по-надълбоко от това.

We really wanted to bring out

Искахме наистина да извадим на показ

our absolute dependence on this master sense,

нашата абсолютна зависимост от този главен усет

and maybe share our kind of sensibility with our other senses.

и може би да споделим нашата чувственост с всички други сетива.

You know, when we did this project it was a kind of tough sell,

Знаете ли, когато направихме този проект беше доста труден за продажба,

because the Swiss said, "Well, why are we going to spend, you know,

защото швейцарците казаха, "Ами, защо да похарчим, знаете ли,

10 million dollars producing an effect

10 милиона долара, за да произведем ефект,

that we already have in natural abundance that we hate?"

който вече имаме в природно изобилие, което мразим?"

And, you know, we thought -- well, we tried to convince them.

И знаете ли, помислихме си -- ами опитахме се да ги убедим.

And in the end, you know, they adapted this as a national icon

И накрая, знаете ли, те усвоиха това като национална икона,

that came to represent Swiss doubt, which we -- you know,

която представяше швейцарското съмнение, което ние -- знаете,

it was kind of a meaning machine

беше един вид машина със значение,

that everybody kind of laid on their own meanings off of.

върху която всеки положи своите собствени значения.

Anyway, it's a temporary structure that was ultimately destroyed,

Както и да е, това е временна структура, която в крайна сметка беше унищожена

and so it's now a memory of an apparition, actually,

и така сега е спомен за дух, всъщност,

but it continues to live in edible form.

но започва да живее в ядлива форма.

And this is the highest honor

И това е най-високата чест,

to be bestowed upon an architect in Switzerland -- to have a chocolate bar.

която може да се окаже на архитект от Швейцария -- да ви подарят шоколад.

Anyway, moving along.

Както и да, да продължим.

So in the '80s and '90s, we were mostly known for independent work,

И така през 80-те и 90-те, главно бяхме разпознавани с независимата си работа

such as installation artist, architect,

като инсталационни артисти, архитекти,

commissioned projects by museums and non-for-profit organizations.

упълномощени проекти от музеи и нестопански организации.

And we did a lot of media work,

Свършихме много медийна работа,

also a lot of experimental theater projects.

също така и много експериментални театрални проекти.

In 2003, the Whitney mounted a retrospective of our work

През 2003 музеят Уитни направи ретроспекция на нашата работа,

that featured a lot of this work from the '80s and '90s.

която включваше много от работата през 80-те и 90-те.

However, the work itself resisted the very nature of a retrospective,

Както и да е, самата работа се противопостави на естеството на ретроспекцията

and this is just some of the stuff that was in the show.

и това е само малка част от нещата, които бяха включени в шоуто.

This was a piece on tourism in the United States.

Това е материал за туризма в САЩ.

This is "Soft Sell" for 42nd Street.

Това е "Ненатрапчива продажба" за 42-ра улица,

This was something done at the Cartier Foundation.

това беше нещо направено във Фондация Картиер.

"Master/Slave" at the MOMA, the project series, a piece called "Parasite."

"Господар/Слуга" при Музея за Модерни изкуства, проектни серии, материал наречен "Паразит."

And so there were many, many of these kinds of projects.

И така имаше много, много от тези видове проекти.

Anyway, they gave us the whole fourth floor, and, you know,

Както и да е, те ни дадоха целия четвърти етаж и

the problem of the retrospective

проблема с ретроспекцията

was something we were very uncomfortable with.

беше нещо, с което се чувствахме -- беше нещо, с което не се чувствахме добре.

It's a kind of invention of the museum

Това е вид откритие на музея,

that's supposed to bring a kind of cohesive understanding

което се предполага, че ще върне сплотеното разбиране

to the public of a body of work.

на публиката за формата на работа.

And our work doesn't really resolve itself into a body in any way at all.

А нашата работа наистина не се поддава на форма по никакъв начин.

And one of the recurring themes, by the way, that in the work

И една от повтарящите се теми, между другото, в работата

was a kind of hostility toward the museum itself,

беше вид враждебност към самия музей.

and asking about the conventions of the museum, like the wall, the white wall.

И питането за обичаите на музея, като стената, бялата стена.

So, what you see here

И така, това, което виждате тук

is basically a plan of many installations that were put there.

фактически е план за много инсталации, които бяха сложени там.

And we actually had to install white walls

И всъщност трябваше да инсталираме бели стени,

to separate these pieces, which didn't belong together.

за да разделим тези части, които не принадлежаха една на друга.

But these white walls became a kind of target and weapon at the same time.

Но тези бели стени станаха цел и оръжие, по едно и също време.

We used the wall to partition the 13 installations of the project

Използвахме стената, за да разделим 13 инсталации на проекта

and produce a kind of acoustic and visual separation.

и да произведем един вид акустично и визуално разделение.

And what you see is -- actually,

И това, което виждате е -- всъщност,

the red dotted line shows the track of this performing element,

линията на червени точки показва пътя на този изпълнителен елемент,

which was a new piece that created -- that we created for the --

което беше нещо ново създадено от нас -- беше създадено за --

which was a robotic drill, basically, that went all the way around,

това беше роботизирана бургия, всъщност, която обикаляше наоколо,

cruised the museum, went all around the walls and did a lot of damage.

кръстосваше музея, ходеше навсякъде по стените и направи много щети.

So, the drill was mounted on this robotic arm.

И така бургията беше прикрепена към тази роботизирана ръка.

We worked with, by the way, Honeybee Robotics. This is the brain.

Работехме с, между другото, Хъниби Роботикс. Това е мозъкът.

Honeybee Robotics designed the Mars Driller,

Хъниби Роботикс проектираха Бургията на Марс

and it was really very much fun to work with them.

и наистина беше много забавно да работим с тях.

They weren't doing their primary work, which was for the government,

Те не извършваха главната си работа, която беше за правителството,

while they were helping us with this.

докато ни помагаха с това.

In any case, the way it works is that

Както и да е, начина, по който това работи е следния,

an intelligent navigator basically maps the entire surface of these walls.

интелигентен навигатор фактически очертава цялата повърхност на тези стени.

So, unfolded it's about 300 linear feet.

И така разгънато е около 300 линейни фута ( 90 метра).

And it randomly generates points within a three-dimensional matrix.

И произволно генерира точки в триизмерна матрица.

It selects a point, it guides the drill to that point, it pierces the dry wall,

Избира точка, упътва бургията до тази точка, надупчва сухата стена,

leaving a half-inch hole before traveling to the next location.

оставяйки ½ инчова (1,3 см.) дупка преди да отиде до следващото място.

Initially these holes were lone blemishes,

В началото тези дупки бяха отделни петна

and as the exhibition continued

и докато изложбата продължаваше,

the walls became increasingly perforated.

стените ставаха все повече и повече перфорирани.

So eventually holes on both sides of the wall aligned,

И накрая дупките от двете страни на стената се изравниха,

opening views from gallery to gallery.

откривайки гледка от галерия към галерия.

Clusters of holes randomly opened up sections of wall.

Групи от дупки произволно отваряха част от стената.

And so this was a three-month performance piece

И така това беше тримесечна работа,

in which the wall was made into kind of an increasingly unstable element.

в която стената беше направена в много нестабилен елемент.

And also the acoustic separation was destroyed.

Също така и акустичното разделение беше унищожено.

Also the visual separation.

И визуалното разделение.

And there was also this constant background groan, which was very annoying.

Също така имаше постоянно скърцане на фона, което беше доста дразнещо.

And this is one of the blackout spaces

И това е едно от затъмнените пространства,

where there's a video piece that became totally not useful.

където има видео материал за него, който стана напълно неизползваем.

So rather than securing a neutral background for the artworks on display,

И така вместо да обезопасят неутралния фон, за да може произведенията на изкуството да бъдат изложени,

the wall now actively competed for attention.

стената сега активно се състезаваше за внимание.

And this acoustical nuisance and visual nuisance

И тази неприятност с акустиката и тази с визуалността

basically exposed the discomfort of the work

всъщност показаха дискомфорта на работата

to this encompassing nature of the retrospective.

с това обграждане на ретроспекцията.

It was really great when it started to break up all of the curatorial text.

Беше наистина чудесно, когато започна да разчупва целия текст, свързан с работата на уредника в музея.

Moving along to a project that we finished about a year ago.

Нека да преминем към проект, който завършихме преди година.

It's the ICA -- the Institute of Contemporary Art -- in Boston,

Той е ИСИ в -- Института за Съвременно Изкуство -- в Бостън,

which is on the waterfront.

който е на брега на океана.

And there's not enough time to really introduce the building,

Но наистина няма достатъчно време, за да представя сградата,

but I'll simply say that the building negotiates

но просто ще кажа, че сградата преговаря

between this outwardly focused nature of the site --

между този външен фокус върху естеството на парцела --

you know, it's a really great waterfront site in Boston --

знаете, това наистина е прекрасно място на брега в Бостън --

and this contradictory other desire to have an inwardly focused museum.

и това противоречиво друго желание да имате вътрешно фокусиране на музея.

So, the nature of the building is that it looks at looking --

И така, естеството на сградата е, че гледа към виждането --

I mean that's its primary objective,

искам да кажа, че това е нейната главна цел.

both its program and its architectural conceit.

Както нейната програма, така и нейната архитектурна самонадеяност.

The building incorporates the site,

Тя -- сградата се вписва в мястото,

but it dispenses it in very small doses

но го разпределя на много малки дози

in the way that the museum is choreographed.

по начин, по който музеят е режисиран.

So, you come in and you're basically squeezed by the theater,

И така, идвате и фактически сте притиснати от театъра,

by the belly of the theater, into this very compressed space

от корема на театъра, в това много сбито пространство,

where the view is turned off.

където гледката е изключена.

Then you come up in this glass elevator right near the curtain wall.

След това се качвате в този стъклен асансьор точно до стената за завесата.

This elevator's about the size of a New York City studio apartment.

Това е -- този асансьор е с размера на едностаен апартамент в Ню Йорк Сити.

And then, this is a view going up,

И след това тази гледка се качва нагоре

and then you could come into the theater,

и след това можете да дойдете в театъра,

which can actually deny the view or open it up and become a backdrop.

който всъщност може да откаже гледката, или да я открие и да се превърне в завесата.

And many musicians choose to use the theater glass walls totally open.

И много музиканти избират да използват театралните стъклени стени да бъдат напълно отворени.

The view is denied in the galleries

Гледката е отказана в галериите,

where we receive just natural light,

където получаваме само естествена светлина

and then exposed again in the north gallery with a panoramic view.

и след това отново сме изложени в северната галерия с панорамна гледка.

The original intention of this space,

Оригиналния замисъл за това пространство,

which was unfortunately never realized,

който за съжаление никога не се осъществи,

was to use lenticular glass

беше да използваме лещовидно стъкло,

which allowed only a kind of perpendicular view out.

което ни позволява определен вид перпендикулярна гледка навън.

In this very narrow space that connects east and west galleries

В това безкрайно тясно място, което свързва източните и западните галерии,

the intention was really to not get a climax,

замисъла беше наистина да не получаваме кулминационна точка,

but to have the view stalk you,

а да имаме гледка, която да ви преследва,

so the view would open up as you walked from one end to the other.

така че гледката ще се отваря пред вас, докато вървите от единия до другия край.

This was eliminated because the view was too good,

Това беше елиминирано, защото гледката беше прекалено добра

and the mayor said, "No, we just want this open."

и кметът каза, "Не, просто искаме това отворено."

The architect lost here.

Архитектът загуби тук.

But culminating -- and that's where this hooks into the theme of my little talk --

Но за кулминация -- и това е мястото, където това се свързва с темата на моята малка презентация,

is this Mediatheque,

е тази Медиатека,

which is suspended from the cantilevered portion of the building.

която е отстранена от конзолената част на сградата.

So this is an 80-foot cantilever -- it's quite substantial.

И така това е 80 футова (25 метра) свободоносеща греда -- доста солидна е.

So, it's already sticking out into space enough,

И така, вече достатъчно се показва в пространството

and then from that is this, is this small area called the Mediatheque.

и от това е тази, тази малка част наречена Медиатек.

The Mediatheque has something like 16 stations

Медиатек има нещо като 16 станции,

where the public can get onto the server

където публиката може да влезне в сървър

and look at digital artworks or also curated artworks off the web.

и да гледа дигитални произведения на изкуството, или произведения на изкуството с разказвач, от мрежата.

And this was really a kind of very important part of this building,

И това наистина беше много важна част от тази сграда

and here is a point where architecture --

и ето тук е мястото, където архитектурата --

this is like technology-free -- architecture is only a framing device,

това е технологично свободно, архитектурата е само устройство за поставяне на рамки,

it only edits the harbor view, the industrial harbor

само поправя гледката към пристанището, индустриалното пристанище

just through its walls, its floors and its ceiling,

просто през стените, подовете и таваните,

to only expose the water itself, the texture of water,

само, за да открие самата вода, консистенцията на водата

much like a hypnotic effect created by electronic snow

повече като хипнотичен ефект, създаден от електронно шоу

or a lava lamp or something like that.

или лава лампа, или нещо от този сорт.

And here is where we really felt that there was a great convergence

И тук наистина почувствахме, че има огромно съвпадение

of the technological and the natural in the project.

на технологичното и естественото в проекта.

But there is just no information, it's just -- it's just hypnosis.

Но просто няма информация, просто -- това е просто хипноза.

Moving along to Lincoln Center.

Нека да продължим с Линкълн Център.

These are the guys that did the project in the first place, 50 years ago.

Това са хората, които направиха проекта от самото начало, преди 50 години.

We're taking over now, doing work that ranges in scale

Сега ние продължаваме това, правим работа, която варира

from small-scale repairs to major renovations and major facility expansions.

от малки ремонти до основни реновации, до големи разширявания на сградата.

But we're doing it with a lot less testosterone.

Но ние го правим с много по-малко тестостерон.

This is the extent of the work that's to be completed by 2010.

Това е степента на работа, която трябва да бъде завършена до 2010.

And for the purposes of this talk,

И за целта на този разговор,

I wanted to isolate just a part of a project that's even a part of a project

исках да изолирам само част от проекта, която дори е част от проект,

that touches a little bit on this theme of architectural special effects,

който има малко от тази тема за архитектурните специални ефекти

and it happens to be our current obsession,

и случайно това е сегашната наша мания

and it plays a little bit with the purging and adding of distraction.

и си играе малко с пречистването и добавянето на неща, отвличащи вниманието.

It's Alice Tully Hall, and it's tucked under the Juilliard Building

Това е залата Алис Тъли, и е разположена под Джулиард Билдинг

and descends several levels under the street.

и се простира на няколко нива под улицата.

So, this is the entrance to Tully Hall as it used to be,

И така, това е входа към Тъли Хол както някога е бил,

before the renovation, which we just started.

преди ремонта, който тъкмо започнахме.

And we asked ourselves, why couldn't it be exhibitionistic,

И попитахме себе си, защо да не може да бъде и изложбена,

like the Met, or like some of the other buildings at Lincoln Center?

като Мет(рополитън), или като някоя друга сграда в Линкълн Център?

And one of the things that we were asked to do

И едно от нещата, които бяхме помолени да направим

was give it a street identity, expand the lobbies and make it visually accessible.

бе да дадем личност на улицата, да разширим лобитата и да я направим визуално достъпна.

And this building, which is just naturally hermetic, we stripped.

И тази сграда, която е естествено херметическа, ние я разглобихме.

We basically did a striptease, architectural striptease,

Всъщност направихме стриптийз, архитектурен стриптийз,

where we're framing with this kind of canopy --

където слагаме рамка на този вид покров,

the underside of three levels of expansion of Juilliard,

долната част на три нива на разширение на Джулиард,

about 45,000 square feet -- cutting it to the angle of Broadway,

около 45 000 кв. фута (4200 кв.метра), изрязани до ъгъла на Бродуей

and then exposing, using that canopy to frame Tully Hall.

и след това разкриване, използвайки този покров за да очертаем Тъли Хол.

Before and after shot. (Applause)

Снимки на преди и след това.

Wait a minute, it's just in that state, we have a long way to go.

Почакайте малко, просто е в тази фаза, имаме дълъг път да извървим.

But what I wanted to do was take a couple of seconds that I have left

Но, това което исках да направя е да използвам няколкото секунди, които имам останали

to just talk about the hall itself,

и просто да говоря за самата зала,

which is kind of where we're really doing a massive amount of work.

която е мястото, където наистина правим огромно количество от работата.

So, the hall is a multi-purpose hall.

И така, залата е многофункционална зала.

The clients have asked us to produce a great chamber music hall.

Клиентите на помолиха да създадем страхотна зала за камерна музика.

Now, that's really tough to do with a hall that has 1,100 seats.

Сега, това е наистина трудно да се направи със зала, която има 1100 места.

Chamber and the notion of chamber has to do with salons

Камерната музика и представата за камерната музика е базирана на салоните

and small-scale performances. They asked us to bring an intimacy.

и малките изпълнения. Те ни помолиха да създадем интимност.

How do you bring an intimacy into a hall?

Как довеждате интимност в зала?

Intimacy for us means a lot of different things.

Интимността за нас означава много различни неща.

It means acoustic intimacy and it means visual intimacy.

Означава акустична интимност и означава визуална интимност.

One thing is that the subway is running and rumbling right under the hall.

Едно от нещата е, че метрото минава и шуми точно под залата.

Another thing that could be fixed is the shape of the hall.

Другото нещо, което може да се поправи е формата на залата.

It's like a coffin, it basically sends all the sound,

Тя е като ковчег, фактически изпраща целия звук

like a gutter-ball effect, down the aisles.

като ефект на топка в улей, назад към редовете.

The walls are made of absorptive surface,

Стените са направени от поглъщаща повърхост,

half absorptive, half reflective,

половината поглъщаща, половината отразяваща,

which is not very good for concert sound.

което не е добре за звук от концерт.

This is Avery Fisher Hall, but the notion of junk -- visual junk --

Това е Айвъри Фишър Хол, но представата за боклук, визуален боклук

was very, very important to us, to get rid of visual noise.

беше много, много важна за нас, да се оттървем от визуалния шум.

Because we can't eliminate a single seat,

Понеже не може да махнем дори едно място,

the architecture is restricted to 18 inches.

архитектурата е ограничена до 18 инча (46 сантиметра).

So it's a very, very thin architecture.

И така това е много, много фина архитектура.

First we do a kind of partial box and box separation,

Първо правим частични ложи и разделяне на ложите,

to take away the distraction of the subway noise.

за да отнемем дразнещия шум от метрото.

Next we wrap the entire hall -- almost like this Olivetti keyboard --

След това обвиваме цялата зала -- почти като тази клавиатура от Оливети --

with a material, with a wood material

с материал, с дървен материал,

that basically covers all the surfaces:

който всъщност покрива всички повърхности:

wall, ceiling, floor, stage, steps, everything, boxes.

стена, таван, под, сцена, прагове, всичко, ложи.

But it's acoustically engineered to focus the sound into the house

Но е акустично проектирана, да фокусира звука в залата

and back to the stage. And here's an acoustic shelf.

и обратно до сцената. И ето акустичен ръб.

Looking up the hall. Just a section of the stage.

Гледаме нагоре в залата. Само част от сцената.

Just everything is lined, it incorporates --

Просто всичко е разчертано, включва --

every single thing that you could possibly imagine

всяко нещо, което можете да си представите

is tucked into this high-performance skin.

е завито в тази обвивка от високо качествена кожа.

But one more added feature.

Но още една добавена черта.

So now that we've stripped the hall of all visual distraction,

И така след като освободихме залата от всички визуални разсейвания,

everything that prevents this intimacy

всичко, което спира тази интимност,

which is supposed to connect the house, the audience,

която трябва да свърже залата, публиката

with the performers, we add one little detail,

с изпълнителите, добавяме един малък детайл,

one piece of architectural excess, a special effect: lighting.

част от архитектурен излишък, специален ефект: осветлението.

We very strongly believe that the theatrics of a concert hall

Ние много силно вярваме, че сценичните ефекти на концертна зала,

is as much in the space of intermission and the space of arrival

са както част от времето за пауза и времето за пристигане,

as it is when the concert starts.

така и когато започва концерта.

So what we wanted to do was produce this effect,

И така, това което искахме да направим е да произведем тези -- този ефект,

this lighting effect,

този светлинен ефект,

which made us have to bioengineer the wood walls.

който ни накара да проектираме дървените стени, използвайки биотехника.

And what it entails is the use of resin, of this very thick resin

Това доведе до използването на смола, много гъста смола

with a veneer of the same kind of wood that's used throughout the hall,

с облицовка от същия вид дърво, което е използвано в цялата зала

in a kind of seamless continuity

в непрекъсната продължителност,

that wraps the hall in light, like a belt of light: rather than separating,

която обгръща залата в светлина, като колан от светлина, отколкото да я разделя,

like a proscenium would separate the audience from performers,

както сценичния отвор би разделил публиката от изпълнителите,

it connects audience with players.

то свързва публиката с изпълнителите.

And this is a mockup that is in Salt Lake City

А това е макет, който е в Солт Лейк Сити,

that gives you a sense of what this is going to look like in full-scale.

и ви дава усещането как би изглеждало това в пълен размер.

And this is a guy from Salt Lake City,

Това е човек от Солт Лейк Сити,

this is what they look like out there.

ето така изглеждат те.

(Laughter)

(Смях)

And for us, I mean it's really kind of a very strange thing,

И за нас, искам да кажа, че наистина е странно нещо,

but the moments in the hall that the buzz kind of dies down

но моментите в залата, когато шума някакси затихва,

when the audience is waiting for the performance to begin,

когато публиката очаква изпълнителите да започнат,

very similar to the parting of curtains or the raising of a chandelier,

е много сходен с вдигането на завесите, или вдигането на полилей,

the walls will just exude this glow, temporarily stealing attention from the stage.

стените просто ще излъчат тази бляскавост и временно ще откраднат вниманието от сцената.

And this is Tully in construction now.

И това е Тъли в строеж сега.

I have no ending to say, except that I'm a couple of minutes over.

Нямам да кажа нищо в заключение, освен, че съм с две минути закъснение.

Thank you very much.

Много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)