Peter Hirshberg: The Web and TV, a sibling rivalry

Translator: MaYoMo com Reviewer: Kaloyana Milinova

Е, добро утро.

WEBVTT

Нали знаете - както компютърът, така и телевизията наскоро навършиха 60 години,

и днес бих искал да говоря за връзката помежду им.

Въпреки средната им възраст, ако сте следвали темите

на тази конференция или на развлекателната индустрия,

е твърде ясно, че едното се заяжда с другото.

Така че е крайно време да поговорим за това как компютърът нападна телевизията от засада.

Или, защо изобретяването на атомната бомба

е отприщило сили, които са довели до стачката на писателите.

Не става дума само за това какво те си причиняват взаимно,

а за това какво всъщност според публиката съставя рамката на този въпрос.

За да получа усет за това -

а това е тема, по която говорим цяла седмица -

наскоро говорих с група туинъри.

Писах за карти, телевизия, радио, МайСпейс, персонален компютър с Интернет.

И казах - просто подредете тези на база на това кое е важно за вас

и кое - не, а после ми кажете защо.

Да чуем какво се случва, щом стигнат до частта

за обсъждане на телевизията.

Видео: Ами, смятам, че е важна, но някак не е необходима,

защото може да правиш много други неща със свободното си време, вместо да гледаш програми.

Кое е по-забавно? Интернет или телевизия?

Интернет.

Мисля, че ние, причините - една от причините да поставяме компютъра пред телевизията

е, че днес имаме телевизионни предавания на компютъра.

О, да.

И тогава може да го изтеглиш на своя iPod.

Бихте ли желали да сте президент на телевизионна мрежа?

Не би ми харесало.

Би било толкова стресиращо.

Не.

Как така?

Защото те в крайна сметка ще изгубят всичките си пари.

Както и стоковата борса, се движи нагоре и надолу.

Мисля, че точно сега компютрите ще бъдат на върха,

и всичко някак ще спада.

Питър Хиршберг: Имало е неловка връзка между телевизионния бизнес

и технологичния бизнес, всъщност, откакто и двата са навършили около 30 години.

Преминаваме през периоди на омайване,

следвани от реакции в заседателни зали във финансовата общност,

най-добре характеризирани като, какъв е финансовият термин? Пълен провал.

Нека ви дам един пример за това. Годината е 1976-та

и Уорнър купува "Атари", защото видеоигрите са във възход.

Следващата година продължават нататък и въвеждат "Кюб",

първата интерактивна система за кабелна телевизия,

и "Ню Йорк Таймс" възвестява това

като движение на телекомуникациите към дома,

приближаване, страхотни неща се случват.

Всеки на Източното крайбрежие влиза в картинката,

Ситикорп, Пени, Американската радиокорпорация - всички влизат в тази голяма визия.

Между другото, горе-долу тогава и аз влизам в картинката.

На път съм да отида на летен стаж в "Тайм Уорнър".

През онова лято съм... аз съм в Уорнър онова лято...

и съм страшно развълнуван да работя върху приближаването, и тогава нещата се продънват.

Не им е от особена полза, губят пари.

А аз имах късмет с приближаването,

докато по същество Уорнър трябваше да ликвидира цялото нещо.

Тогава напуснах института за следдипломна квалификация и не можех да работя в Ню Йорк

в областта на развлекателната индустрия и технологията,

защото трябваше да съм в изгнание в Калифорния, където бяха останалите работни места,

почти до морето, за да отида да работя за "Епъл Компютър".

Разбира се, Уорнър отписа повече от 400 милиона долара.

400 милиона долара, които наистина бяха пари тогава, през 70-те.

Но бяха се захванали с нещо, и станаха по-добри в него.

До 2000-та година процесът беше усъвършенстван. Сляха се с "Америка онлайн"

и само за четири години успяха да спастрят около 200 милиарда долара

пазарна капитализация, което показва, че наистина са усвоили изкуството

да прилагат закона на Мур за последователната миниатюризация

в счетоводния си баланс.

(Смях)

Мисля, че една причина медиите и развлекателните общности

или медийната общност да са тласкани така лудо от технологичната общност

е, че хората в технологиите говорят различно.

Разбирате ли - в продължение на 50 години сме говорили за промяна на света,

за пълно преобразяване.

50 години е ставало дума за надежди, страхове

и... и обещания за по-добър свят, и започнах да мисля -

кой друг говори по този начин?

Отговорът е, много ясно -

хората в религията и в политиката.

И така, осъзнах, че всъщност технологичният свят се разбира най-добре

не като бизнес цикъл, а като месианско движение.

Обещаваме нещо велико, проповядваме за него,

че ще променим света, не сработва кой знае колко добре

и затова всъщност се връщаме при извора и започваме всичко отначало,

докато хората в Ню Йорк и Лос Анжелис продължават да гледат в абсолютно нездраво изумление.

Но този ирационален възглед за нещата ни тласка нататък, към следващото нещо.

Онова, което бих искал да попитам, е - ако компютърът става основен инструмент

на медии и развлечения, как сме стигнали дотам?

Искам да кажа - как една машина, изградена за счетоводство

и артилерия се е преобразила в медия?

Разбира се, първият компютър е бил изграден след Втората световна война

за разрешаване на военни проблеми, но нещата стават наистина интересни

само две години по-късно, през 1949-та с "Уърлуинд".

Построен в лабораторията "Линкълн" на Масачусетския технологичен институт, Джей Форестър го изграждал за флота,

но не може да не разбереш, че създателят на тази машина е имал предвид

машина, която всъщност би могла да бъде потенциална медийна звезда.

И така, да погледнем какво се случва, когато най-ранният журналист

от ранната телевизия се срещне с един от най-ранните компютърни пионери

и компютърът започва да се самоизразява.

Видео: "Това е електронен компютър "Уърлуинд".

Със значителен трепет

се захващаме да интервюираме тази нова машина.

Здравей, Ню Йорк, тук Кеймбридж.

А това е осцилоскопът на електронния компютър "Уърлуинд".

Бихте ли искали да използвам машината!

Да, разбира се. Но имам една идея, г-н Форестър.

Тъй като този компютър е създаден

съвместно с Офиса за флотски изследвания,

защо не превключим към Пентагона във Вашингтон

и да оставим изследователския шеф на флота, адмирал Болстър,

да упражни "Уърлуинд".

Е, Ед, този проблем засяга ракетата на флота "Вайкинг".

Тази ракета се издига на 135 мили нагоре в небето.

При стандартно ниво на консумация на гориво

бих искал да видя компютъра да проследява полета на тази ракета

и да видя как той може да определи във всеки момент,

да кажем, в края на 40 секунди, количеството оставащо гориво

и скоростта в този определен момент.

Там, от лявата страна

ще забележите намаляването на консумация на гориво с излитането на ракетата.

А от дясната страна има скала,

която показва скоростта на ракетата.

Позицията на ракетата се показва от траекторията,

която гледаме сега.

Щом тя достигне пика на траекторията си,

ще забележите, че скоростта е спаднала до минимум.

После, със спускането на ракетата, скоростта отново се увеличава

към максимална скорост, и ракетата се удря в земята.

Как става така?

Какво ще кажете, адмирале?

На мен ми изглежда много добре.

Преди да ви оставим, бихме искали да ви покажем

един друг вид математическа задача, която измислиха някои от момчетата

в свободното си време като не чак толкова сериозна жилка за неделя следобед.

Наистина, много благодаря, г-н Форестър и лаборатория на МТИ.

ПХ: Разбирате ли, толкова много беше разработено. Първото взаимодействие в реално време,

видео дисплеят, насочването на оръжие. То доведе до микрокомпютъра,

но за съжаение беше твърде скъпо за флота

и всичко това би било изгубено,

ако не беше едно щастливо съвпадение.

Влиза атомната бомба.

Заплашени сме от най-великото оръжие е на всички времена,

и тъй като познават хубавото, като го видят,

Военновъздушните сили решават, че им е нужен най-големият компютър на всички времена, за да ни защитава.

Те адаптират "Уърлуинд" към широкомащабна система за противовъздушна защита,

разгръщат я из целия замръзнал север

и похарчват почти три пъти повече за този компютър,

отколкото е похарчено по проекта "Манхатън"

за изграждане на атомната бомба.

Истинска инжекция за компютърната индустрия.

И може да си представите, че Военновъздушните сили са станали доста добър търговец.

Ето тяхното маркетинг видео.

Видео: Бихме могли да претърпим масивно нападение от високоскоростни бомбардировачи,

преди да успеем да ги проследим.

И тогава би било твърде късно за действие.

Не можем да си позволим да поемем този риск.

За да посрещнат тази заплаха, Военновъздушните сили развиват ПАНС -

системата за полуавтоматичната наземна среда,

за да подсилят противовъздушната ни защита.

Този нов компютър, изграден, за да стане нервният център на една защитна мрежа,

е в състояние да решава всички сложни математически задачи,

включвани в съпротивата срещу масово вражеско нападение.

Снабден е със своя собствена електроцентрала,

съдържаща големи дизелови генератори,

климатично оборудване и охлаждащи кули,

необходими за охлаждане на хилядите вакуумни тръби в компютъра.

ПХ: Знаете ли, този компютър беше огромен.

От него има един интересен маркетинг урок,

който по същество е, че когато правиш маркетинг на един продукт,

или може да кажеш - това ще бъде чудесно,

от него ще се чувствате по-добре, ще ви съживи,

или има и едно друго маркетингово предложение - ако не използвате нашия продукт, ще умрете.

Наистина добър пример за това.

Имаше първото насочващо устройство. Беше разпръснат,

така че сработи - разпръснато изчисление и модеми,

така че всички тези неща да могат да разговарят помежду си.

Около 20 процента от всички програмисти в нацията са участвали в това

и то е довело до ужасно много от онова, което имаме днес. Освен това е използвало вакуумни тръби.

Видяхте колко е било огромно, и за да ви дам усет за това,

защото на тази конференция говорихме много за закона на Мур

и това да се правят нещата малки, затова да поговорим за правенето на големи неща.

Ако вземем "Уърлуинд" и го поставим на място, известно на всички ви -

да кажем, "Сенчъри сити", ще прилегне прекрасно.

За това ще трябва да се премахне "Сенчъри сити", но би могъл да прилегне там.

Но да си представим, че вземаме най-новия процесор "Pentium",

най-новия Core 2 Extreme - четириядрен процесор,

по който работят в Intel, той ще е утрешният ни лаптоп.

За да го изградим - това, което правим с технологията "Уърлуинд", е,

че ще ни трябва горе-долу мястото от 10-та до "Мълхоланд"

и от 405-та до "Ла Сиенега" само с тези "Уърлуинд"-ове.

А 92-те ядрени електроцентрали,

които ще са необходими за осигуряване на мощността,

биха изпълнили останалата част от Лос Анжелис.

Това е горе-долу с една трета повече ядрена енергия, отколкото създава цяла Франция.

И така - следващия път, когато ви кажат, че са попаднали на нещо, явно не са.

А дори не сме преценили нуждите от охлаждане.

Но това ви дава представа за типа власт, която имат хората, която има публиката

и причините да се случват тези трансформации.

Всичко това започва да се придвижва към индустрията.

Корпорацията за дигитално оборудване (КДО) някак намалява всичко това и прави първия мини-компютър.

Той се появява на места като Масачусетския технологичен институт (МТИ), и тогава се случва мутация.

Изградена е "Спейсуор", първата компютърна игра, и изведнъж

се измисля интерактивност, включеност и страст.

Всъщност много студенти от МТИ са стояли будни по цяла нощ в работа по това нещо

и са били създадени много от принципите на гейминга днес.

В КДО са се справяли доста добре с мисленето как да се губи време.

Те доставяли всеки един от компютрите си с тази игра.

Междувременно, докато се случва всичко това, към средата на 50-те години

бизнес моделът за традиционно излъчване и кино

напълно рухва.

Една нова технология внася смут сред хората от радиото и киномагнатите

и те са доста сигурни, че телевизията е на път да ги довърши.

Всъщност, отчаянието се носи във въздуха.

Един цитат, който до голяма степен напомня

всичко, което чета цяла седмица...

Дейвид Сарноф от Американската радиокорпорация, който всъщност комерсиализирал радиото,

е казал следното: не казвам, че радиомрежите трябва да умрат -

полагат се всякакви усилия и ще продължат да се полагат

за откриване на нова схема, нови споразумения за продажби

и нови типове програми, които биха могли да задържат спадащите приходи.

Все пак може да се окаже възможно да се изкопчи бедно съществуване за радиото,

но не знам как.

И, разбира се, с интерактивното развитие на компютърната индустрия

продуцентите във възникващия телевизионен бизнес всъщност се натъква на същата идея.

И се преструват.

Видео: Момчета и момичета, мисля, че всички знаете как да качите вълшебните си прозорци

горе на сцената - просто ги изваждате.

Първо, всички извадете комплектите си "Уинки динк".

Сега потрийте вълшебния си прозорец с изтриващата ръкавица.

Това е начинът да вкараме малко от магията в него, момчета и момичета.

После го вземете, сложете го пред екрана на телевизора си

и го търкайте от центъра към ъглите, ето така.

Непременно дръжте вълшебните си пастели под ръка - вашите пастели "Уинки динк"

и изтриващата си ръкавица,

защото ще ги използвате по време на предаването, за да рисувате ето така.

Готови ли сте? Окей, тогава започваме към първата история за Прашния човек.

Елате в тайната лаборатория.

ПХ: Това било в зората на интерактивната телевизия, и може да сте забелязали,

че искат да ви продадат комплектите "Уинки динк".

Това са пастелите "Уинки динк". Знам какво казвате -

"Пит, бих могъл да използвам всеки обикновен пастел с отворен код,

защо трябва да купувам техните?"

Уверявам ви, че случаят не е такъв.

Оказва се, че те ни казват направо - това са единствените пастели,

които трябва да се използват с вълшебния ви прозорец "Уинки динк",

други пастели може да обезцветят или надраскат прозореца.

Усъвършенстването на този собственически принцип на заключване от продавача

продължило с огромен успех

като един от трайните принципи на прозоречните системи навсякъде.

Той довел до съдебни процеси,

(Смях)

федерални разследвания и широк отзвук -

това обаче е скандал, който няма да обсъждаме днес.

Но ще обсъждаме този скандал, защото един човек, Джак Бери - водещият на "Уинки динк",

впоследствие станал водещ на "21" - едно от най-важните предавания-викторини въобще.

То представлявало измама и било разнищено, когато един човек -

Чарлз ван Дорън, бил отстранен след неестествена поредица от печалби,

което сложило край на кариерата на Бери.

Всъщност, приключило кариерата на много хора в Си Би Ес.

Оказва се, че имало много да се учи

за това как работела тази нова медия.

А преди 50 години, ако човек е бил на такава среща

и се е опитвал да разбере медията,

имало един-единствен пророк и само един, когото е искал да чуе,

професор Маршал Маклуън.

Той всъщност разбрал нещо за една тема,

която обсъждаме цяла седмица. Това е ролята на публиката

в една ера на широко разпространени електронни комуникации.

Ето негова реч от 60-те години на ХХ век.

Видео: Ако публиката може да се включи в истинския процес

на създаване на рекламата, тогава тя е щастлива. Нещо като в старите предавания-викторини...

те бяха страхотна телевизия, защото даваха на публиката роля - нещо, което да правят.

Те бяха ужасени, когато откриха,

че всъщност са били отстранени по начало, защото предаванията са били нагласени.

Тогава това беше ужасяващо неразбиране на телевизията

от страна на създателите на програмите.

ПХ: Разбирате ли, Маклуън говори за глобалното село.

Ако заместите със световната блогосфера от Интернет днес,

е много вярно, че разбирането вероятно

е много просвещаващо сега. Да се вслушаме в него.

Видео: Глобалното село е един свят,

в който не присъства непременно хармония,

има крайна загриженост от работата на всички други

и много намеса в живота на всеки друг.

Това е нещо като рубриката на Ан Ландърс в огромни мащаби.

И не означава непременно хармония, мир и спокойствие,

но означава огромна намеса в работите на всички други.

И така, глобалното село е голямо колкото планета

и малко като селска поща.

ПХ: По-късно ще поговорим още мако за него.

Сега сме в 60-те години на ХХ век.

Това е ерата на едрия бизнес и изчислителните центрове за данни.

Но всичко това е било на път да се промени.

Разбирате ли, изражението на технологията

отразява хората и времето от културата, в което е била изградена.

И когато казвам, че кодът изразява нашите надежди и стремежи,

това не е само шега за месианизма, а онова, което наистина правим.

Но за тази част от историята всъщност бих искал да дам думата

на водещия американски технологичен кореспондент, Джон Маркоф.

Видео: Искате ли да знаете какво общо има контра-културата

с наркотици, секс, рокендрол и антивоенното движение

с изчислителната техника? Всичко.

Всичко се случи в рамките на пет мили от мястото, където стоя,

в Станфордския университет, между 1960-та и 1975-та.

Посред революцията по улиците

и рокендрол концертите в парковете

една група изследователи, водена от хора като Джон Маккарти,

компютърен учен в Станфордската лаборатория за изкуствен интелект,

и Дъг Енджълбарт, компютърен учен в Системния изследователски институт (СИИ), променила света.

Енджълбарт израсъл от една доста суха инженерска култура,

но докато започвал да се занимава с работата си,

всичко това бълбукаше в средата на Полуострова.

От експериментите в болницата за ветерани "Кийси" изтичаше LSD,

както и от други райони около университета,

а по улиците буквално имаше музика.

"Грейтфул Дед" свиреха по пицариите.

Хората заминаваха, за да се върнат към земята.

Имаше я войната във Виетнам, имало освобождение на черните,

имаше освобождение на жените.

Това беше забележително място в забележително време.

И в този фермент дойде микропроцесорът.

Мисля, че това взаимодействие доведе до персоналните компютри.

Те видели тези инструменти, контролирани от институциите

като такива, които всъщност могат да бъдат освободени и вкарани в употреба

от тези общности, които се опитвали да изградят.

И най-важното, изповядвали този дух за споделяне на информация.

Мисля, че тези идеи са трудни за разбиране,

защото, когато си хванат в капана на една парадигма,

следващата парадигма винаги прилича на научнофантастична вселена, безсмислена е.

Историите бяха толкова убедителни, че реших да напиша книга за тях.

Заглавието на книгата е "Какво каза съселът:

Как контракултурата от 60-те оформи индустрията на персоналните компютри".

Заглавието беше взето от текста

на една песен на "Джеферсън Еърплейн". Текстът е следният:

"Помни какво каза съселът,

храни главата си, храни главата си, храни главата си."

ПХ: Към това време изчислителната техника някак осъществила скок в медийната територия

и за кратко време много от онова, което правим днес,

се появило във въображението в Кеймбридж и Силиконовата долина.

Ето я Архитектурната машинна група,

предшественикът на Медийната лаборатория през 1981-ва.

Междувременно в Калифорния ние се опитвахме да комерсиализираме много от тези неща.

ХиперКард беше първата програма

за представяне на хипервръзките пред публиката,

при която можеше произволно да се прикачиш към всякакво изображение

или текст, или данни из една файлова система,

и нямахме начин да го обясним.

Нямаше метафора. База данни ли беше?

Инструмент за прототипи, скриптов език?

Дявол да го вземе, беше всичко. Затова в крайна сметка написахме една маркетингова брошура.

Зададохме въпрос за това как работи умът

и оставихме клиентите си да играят ролята на многото слепци, опипващи слона.

След няколко години се натъкнахме на идеята

да обясним на хората тайната за това как да получиш съдържанието, което искаш,

както го искаш, и то по лесния начин?

Ето го маркетинговото видео на "Епъл".

Видео: Сигурен съм, ще ви е приятно да научите, че има няколко начина

да се създаде едно интерактивно ХиперКард видео.

Най-заплетеният метод е направо

да създадеш свой собствен видеодиск,

както и да изградиш свои собствени купчинки ХиперКард.

Досега най-простият метод е да се купи готов видеодиск

и купчинки ХиперКард от търговски доставчик.

Методът, който илюстрираме в това видео,

използва готов видеодиск, но създава клиентски купчинки ХиперКард.

Този метод ви позволява да използвате съществуващи материали от видеодиск

по начини, подхоящи за вашите специфични нужди и интереси.

ПХ: Надявам се, осъзнавате колко е подривно това.

Прилича на реч на Дик Чейни.

Мислите, че той е приятен оплешивяващ тип, но той току-що обяви война

на бизнеса със съдържанието. Открий комерсиалното,

разбъркай го, разкажи историята по своя начин.

Докато ограничаваме това до образователния пазар

и личен въпрос между компютъра и файловата система,

всичко е наред, но както виждате, то е било на път да изскочи навън и да разстрои Джак Валенти

и много други хора.

Между другото, като говорим за файловата система, така и не ни хрумна,

че тези хипервръзки биха могли да излязат отвъд вътрешната мрежа.

Няколко години по-късно Тим Бърнърс-Лий измисли това.

То стана убийствено приложение от връзки и днес, разбира се,

го наричаме Световната мрежа.

Така аз не само станах инструмент, който помогна на Епъл да пропусне Интернет,

но две години по-късно помогнах на Бил Гейтс да направи същото.

годината е 1993-та.

Той работеше по една книга, а аз работех по един видеоклип,

за да му помогна някак да обясни накъде сме тръгнали всички и как да се популяризира всичко това.

Бяхме съвсем наясно, че се бъркаме в медиите

и на повърхността изглежда, все едно сме предрекли доста правилно нещата,

но също така пропуснахме ужасно много. Да погледнем.

Видео: Пирамидите, Колизеумът, системата на Нюйоркското метро

и телевизионните вечери, древни и модерни чудеса на създадения от човека свят.

И все пак всичко това бледнее до незначителност при завършването

на това великолепно постижение на технологията от XXI-ви век,

Дигиталната супермагистрала.

Някога тя била само мечта на техноиди и отдавна забравени политици.

Дигиталната магистрала пристигна в холовете в америка в края на ХХ век.

Да си спомним пионерите, направили възможно това техническо чудо.

Дигиталната магистрала щяла да следва издълбания коловоз,

пробит за пръв път от Александър Греъм Бел.

Макар и някои да не вярвали... телефонната компания!

Раздвижен от изгледите за масова комуникация

и големи печалби от реклама,

дейвид Сарноф комерсиализира радиото.

Учените никога не са били поставяни под такъв натиск и изисквания.

Медията представя нови продукти пред Америка.

Да кажем, мамо, Прозорци за радио означава повече наслада

и далеч по-лесна употреба за цялото семейство.

Непременно се насладете на "Прозорци за радио" вкъщи и на работа.

През 1939-та Американската радиокорпорация въвежда телевизията.

Учените никога не са били поставени под такъв натиск и изисквания.

В крайна сметка надбягването към бъдещето придобива допълнителна мощ

с разпадането на телефонната компания.

По-нататъшен стимул идва

с дерегулацията на бранша на кабелната телевизия

и ре-регулацията на бранша на кабелната телевизия.

Ние вършихме работата за изграждане на тази, тази кабелна индустрия,

а сега излъчвателните компании си искат част от парите. Искам да кажа, смешно е.

Компютрите, някога тромавите инструменти на счетоводители и други чудаци,

избягаха от задните стаи, за да влязат в медийната врява.

Светът и цялата му култура се сведе до парченца,

универсалният жаргон на всички медии.

И силите на приближаване експлодираха.

Най-сетне се комбинираха четири велики индустриални сектора.

Телекомуникации, развлечения, изчислителна техника и всичко друго.

Ще видим канали за чревоугодници,

ще видим и канали за любителите на домашни любимци.

По канала за домашни любимци-чревоугодници

следва украсяване на торти за рожден ден за вашия шнауцер.

Цялата индустрия играеше, щом инвеститорите се скупчиха, за да поставят залозите си.

Беше заложена битката за теб, консуматора

и правото да се харчат милиарди, за да се праща много информация в гостните в Америка.

ПХ: Пропуснахме много. Разбирате ли, пропуснахме, пропуснахме Интернет,

дългата опашка, ролята на публиката, отворени системи, социални мрежи.

Това просто показва колко е трудно да измислиш правилните употреби на медиите.

Томас Едисън имал същия проблем.

Написал списък за какво може да се използва фонографът, когато го изобретил,

а само една от идеите му

се оказала правилната ранна идея.

Е, знаете накъде продължаваме оттук.

Влизаме в ерата на дот ком, Световната мрежа

и не е нужно да ви разказвам за това,

защото всички преминахме заедно през този мехур.

Но щом излезем от това - онова, което наричаме Уеб 2.0,

всъщност нещата са доста различни

и мисля, че това е причината телевизията да е такова предизвикателство.

Интернет 1 беше свързан със страници, а сега е свързан с хора.

Той е клиент, той е публика, той е лице, което участва.

Той е страхотното нещо, което променя развлеченията сега.

Видео: Защото даде на публиката роля, нещо за правене.

ПХ: В собствената ми компания, "Технорати"

виждаме да постъпват около 67 000 блог поста на час.

Това са около 2700 свежи свързващи линкове

през около 112 милиона блога, които съществуват.

Нищо чудно, че с наближаването на писателската стачка се случват странни неща.

Знаете ли, напомня ми за онази стара сентенция в Холивуд,

че продуцент е който и да е, който познава писател.

Сега мисля, че мрежов шеф е който и да е, който има кабелен модем.

Но това не е виц. Това е истинско заглавие:

"Уебсайтове привличат стачкуващи писатели".

"Оператори на сайтове като MyDamnChannel.com

биха могли да извлекат полза от диспутите за работната сила."

Междувременно телевизионните блогъри стачкуват

от съчуствие с авторите на телевизионни сценарии.

После го има TV Guide, собственост на "Фокс",

свързан със спонсориране на онлайн видео награди,

но е отменен от съчувствие към традиционната телевизия,

привидно без злорадство.

За да ви покажа колко е шизофренично всичко това -

тук питат ръководителя на MySpace, или "Фокс Интерактив", компания на "Нюз Корп" -

ами, при стачката на писателите,

това няма ли да навреди на "Нюз Корп" и да помогне на вас онлайн?

Видео: Но аз, да, аз мисля, че има възможност, щом стачката продължава,

има възможност повече хора да преживеят

видео на места като MySpace TV.

ПХ: О, но после той си спомня, че работи за Рупърт Мърдок.

Видео: Ами да, първо, разбирате ли, аз съм част от "Нюз Корпорейшън"

като част от групата "Фокс Ентъртейнмънт",

очевидно ние се надяваме стачката,

проблемите да се разрешат възможно най-бързо.

ПХ: Едно от страхотните неща, които стават,

е, че глобализацията на съдържанието наистина се случва.

Ето един откъс от видеото, от една анимация,

написана от сценарист в Холивуд,

анимацията е изработена в Израел, изнесена в Хърватия и Индия,

а сега е международна серия.

Видео: Следното се случва между 2:15 и 2:18 часа следобяд

през месеците преди първичните президентски избори.

Ще трябва да останете тук, на безопасно място,

докато получим вест, че терористичната заплаха е приключила.

Искате да кажете, че ще трябва да живеем тук, заедно?

С нея?

Е, ето го и квартала.

ПХ: Компанията, създала това - "Анибум", е интересен пример

за това накъде вървят нещата. Традиционната телевизионна анимация струва, да кажем,

между 80 000 и 10 000 долара на минута.

Те продуцират неща за между 1500 и 800 долара на минута.

И предлагат на създателите си 30 процента от бекенда

по далеч по-предприемачески начин. Така че, това е различен модел.

Онова, с което се бори развлекателният бизнес,

светът на брандовете вече разнищва.

Например, "Найк" разбира сега, че "Найк Плюс" не е просто устройство в тяхна обувка,

а мрежа за събиране на клиентите им заедно.

Ръководителят на маркетинга в "Найк" казва: хората идват в нашия сайт

средно три пъти седмично. Не е нужно ние да ходим при тях,

което значи, че телевизионната реклама спада с 57 процента за "Найк".

Или, както казва ръководителят на маркетинга в "Найк",

"Нашата работа не е да поддържаме медийни компании живи.

Работата ни е да се свързваме с клиенти."

Медийните компании също осъзнават, че публиката е важна.

Ето един човек, обявяващ новия Пазарен наблюдател за Дау Джоунс,

захранван стопроцентово от потребителския опит на началната страница,

генерирано от потребители съдържание, свързано с традиционно съдържание.

Оказва се, че имаш по-голяма публика и повече интерес, ако се съединиш с тях.

Или, както ми каза веднъж Джефри Мур,

това е интелектуален куриоз - че това е търговията, от която имат нужда марките

в ерата на блогосферата.

Мисля, че това започва да се случва в развлекателния бизнес.

Един от героите ми е автоката на песни, Али Уилис,

която току-що написа "Пурпурният цвят" и е била Ар енд...

ритъм енд блус автор - ето какво казва тя

за това накъде върви писането на песни.

Али Уилис: Ние сме милиони сътрудници, които искат песента,

защото да се гледа на тях строго като спам

означава да се пропуска за какво е тази медия.

ПХ: И така, за да приключа, много бих желал отново да дам думата на Маршал Маклуън,

който преди 40 години се занимавал с публики,

преживяващи точно толкова голяма промяна,

и мисля, че днес традиционният Холивуд и писателите

вероятно рамкират това по начина, по който е било рамкирано преди.

Но не е нужно да ви казвам това - да му върнем топката.

Видео: Намираме се посред един огромен сблъсък между старото и новото.

Медията прави неща с хората,

а те винаги изобщо не съзнават това.

Всъщност не забелязват новата медия, която ги обвива.

Мислят за старата медия,

защото старата медия винаги е съдържанието на новата медия,

както има тенденция филмите да са съдържанието на телевизията,

и както книгите са били съдържанието,

романите са били съдържанието на филмите.

И така, всеки път, щом пристигне нова медия,

старата медия е съдържанието, и тя е силно наблюдаема,

силно забележима, но истинското въздействие

се упражнява от новата медия и се игнорира.

ПХ: Мисля, че това е едно страхотно омайващо време.

Там навън се изхвърля още повече сурова ДНК от комуникации и медии.

Съдържанието се движи от шоута към частици,

които са удряни напред-назад, и част от социалните комуникации

и мисля, че това ще бъде време на голямо възраждане и възможност.

И макар че телевизията може и да е победена,

онова, което се изгражда, е една наистина вълнуваща нова форма на комуникация.

Един вид се получава сливане на двата бранша

и един нов начин на мислене за разглеждането на това.

Много благодарности.