Golan Levin makes art that looks back at you

Translator: Dilyan Donchev Reviewer: MaYoMo com

Hello! My name is Golan Levin.

Здравейте! Казвам се Голан Левин.

I'm an artist and an engineer,

Аз съм творец и инженер.

which is, increasingly, a more common kind of hybrid.

Което е все по-често срещан вид хибрид.

But I still fall into this weird crack

Но все още се сблъсквам

where people don't seem to understand me.

с хора, които не ме разбират.

And I was looking around and I found this wonderful picture.

И се разтърсих малко и намерих тази страхотна снимка.

It's a letter from "Artforum" in 1967

Това е писмо от "Артфорум" от 1967 г.,

saying "We can't imagine ever doing a special issue

в което се казва: "Не си и представяме да издадем специален брой

on electronics or computers in art." And they still haven't.

на тема електроника или компютрите в изкуството." И все още не си го представят.

And lest you think that you all, as the digerati, are more enlightened,

И за да не си мислите, че като сте диджерати сте по-просветени,

I went to the Apple iPhone app store the other day.

наскоро отидох до магазина за приложения на Apple iPhone.

Where's art? I got productivity. I got sports.

Къде е изкуството? Имам изобилие от продукти. Спорт.

And somehow the idea that one would want to make art for the iPhone,

Но някак идеята, че някой би искал да създава изкуство за iPhone,

which my friends and I are doing now,

нещо, което правим с приятелите ми,

is still not reflected in our understanding

все още не се отразява на разбирането ни

of what computers are for.

за какво ни служат компютрите.

So, from both directions, there is kind of, I think, a lack of understanding

Струва ми се, че и от двете страни има липса на разбиране

about what it could mean to be an artist who uses the materials

относно какво би означавало да си творец, който ползва

of his own day, or her own day,

материалите от своята епоха.

which I think artists are obliged to do,

Това, което мисля, че артистите са длъжни да правят,

is to really explore the expressive potential of the new tools that we have.

е наистина да изследват потенциала на новите средства, с които да се изразяват.

In my own case, I'm an artist,

В моя случай - аз съм творец,

and I'm really interested in

и наистина се интересувам

expanding the vocabulary of human action,

от разширяването на речника на човешката дейност

and basically empowering people through interactivity.

и даване на хората на нови възможности чрез интерактивност.

I want people to discover themselves as actors,

Искам хората да открият себе си като актьори

as creative actors, by having interactive experiences.

като креативни актьори, чрез интерактивни преживявания.

A lot of my work is about trying to get away from this.

Много от работата ми цели да се отдалечи от това.

This a photograph of the desktop of a student of mine.

Това е снимка на работното място на мой студент.

And when I say desktop, I don't just mean

Като казвам работно място, нямам предвид само

the actual desk where his mouse has worn away the surface of the desk.

конкретното бюро, чиято повърхност е изтъркана от мишката.

If you look carefully, you can even see

Ако се вгледате внимателно, дори можете да видите

a hint of the Apple menu, up here in the upper left,

намек за Apple меню горе в ляво,

where the virtual world has literally

където виртуалният свят буквално

punched through to the physical.

се е отпечатал върху физическия.

So this is, as Joy Mountford once said,

Както Джой Маунтфорд бе казал:

"The mouse is probably the narrowest straw

"Мишката вероятно е най-тънката сламка,

you could try to suck all of human expression through."

през която може да изсмучите цялото човешко изразяване."

(Laughter)

(Смях)

And the thing I'm really trying to do is enabling people to have more rich

И това, което наистина се опитвам да направя, е да дам на хората

kinds of interactive experiences.

по-богати начини за интерактивни преживявания.

How can we get away from the mouse and use our full bodies

Как можем да се отървем от мишката и да използваме телата си

as a way of exploring aesthetic experiences,

като начин за изследване на естетични преживявания,

not necessarily utilitarian ones.

които не е задължително да са утилитарни.

So I write software. And that's how I do it.

Затова пиша софтуеър. Ето как го правя.

And a lot of my experiences

Много от преживяванията ми

resemble mirrors in some way.

напомнят огледала по някакъв начин.

Because this is, in some sense, the first way,

Защото в някакъв смисъл това е първият начин,

that people discover their own potential as actors,

по който хората откриват собствения си потенциял като актьори

and discover their own agency.

и откриват собствената си сила.

By saying "Who is that person in the mirror? Oh it's actually me."

Казвайки си "Кой е това в огледалото? О, това съм всъщност аз."

And so, to give an example,

И така, ето един пример,

this is a project from last year,

това е проект от миналата година.

which is called the Interstitial Fragment Processor.

Наречен е Промеждутачният Фрагментарен Процесор.

And it allows people to explore the negative shapes that they create

Позволява на хората да изследват негативните форми, които създават,

when they're just going about their everyday business.

когато говорят за ежедневието си.

So as people make shapes with their hands or their heads

Когато хората правят форми с ръцете си или главите си,

and so forth, or with each other,

или един с друг,

these shapes literally produce sounds and drop out of thin air --

тези форми буквално произвеждат звуци и се преобразяват във въздуха.

basically taking what's often this, kind of, unseen space,

Това сякаш невидимо пространство

or this undetected space, and making it something real,

или това неопределено пространство се превръща в нещо истинско,

that people then can appreciate and become creative with.

което хората могат да оценят и с което могат да творят.

So again, people discover their creative agency in this way.

И така, хората откриват творческите си способности.

And their own personalities come out

Собствените им личности изпъкват

in totally unique ways.

по един изцяло уникален начин.

So in addition to using full-body input,

В допълнение към действията с тяло,

something that I've explored now, for a while,

нещо, което от известно време изследвам,

has been the use of the voice,

е употребата на глас.

which is an immensely expressive system for us, vocalizing.

Това е изключително експресивна система за нас, вокализирането.

Song is one of our oldest ways

Песента е един от най-старите начини

of making ourselves heard and understood.

да бъдем чути и разбрани.

And I came across this fantastic research by Wolfgang Köhler,

Натъкнах се на едно фантастично проучване на Волфганг Кьолер,

the so-called father of gestalt psychology, from 1927,

така нареченият баща на гещалт психологията, от 1927 г.,

who submitted to an audience like yourselves

който показва пред публика като вас

the following two shapes.

следните форми.

And he said one of them is called Maluma.

Казва, че едната е наречена Малума.

And one of them is called Taketa. Which is which?

Другата е наречена Такета. Коя коя е?

Anyone want to hazard a guess?

Някой иска ли да налучка?

Maluma is on top. Yeah. So.

Малума е горната. Точно така.

As he says here, most people answer without any hesitation.

И, казва той, повечето хора отговарят без да се колебаят.

So what we're really seeing here is a phenomenon

Това, което наистина виждаме, е феномен,

called phonaesthesia,

наречен фонестезия.

which is a kind of synesthesia that all of you have.

Което е нещо като синестезия.

And so, whereas Dr. Oliver Sacks has talked about

И ако според д-р Оливър Сакс

how perhaps one person in a million

вероятно един на милион

actually has true synesthesia,

наистина има синестезия

where they hear colors or taste shapes, and things like this,

и чува цветовете или усеща вкуса на формите,

phonaesthesia is something we can all experience to some extent.

то фонестезията е нещо, което всички можем да изпитаме до някаква степен.

It's about mappings between different perceptual domains,

Това предствлява свързване на различните възприятия

like hardness, sharpness, brightness and darkness,

като твърдост, острота, яркост и тъмнина

and the phonemes that we're able to speak with.

и фонемите, с които говорим.

So 70 years on, there's been some research where

Вече 70 години протича изследване,

cognitive psychologists have actually sussed out

в което познавателни психолози предполагат

the extent to which, you know,

степента, до която

L, M and B are more associated with shapes that look like this,

Л, М и Б се асоциират с форми като тези.

and P, T and K are perhaps more associated with shapes like this.

Докато П, Т и К е по-вероятно да се свързват с форми като тези.

And here we suddenly begin to have a mapping between curvature

Така изведнъж започваме да отбелязваме връзка между кривини

that we can exploit numerically,

които числено използваме,

a relative mapping between curvature and shape.

относително отбелязване между криви и говор.

So it occurred to me, what happens if we could run these backwards?

Замислих се какво ще стане, ако можем да ги пуснем наобратно?

And thus was born the project called Remark,

Така се роди проектът Ремарк,

which is a collaboration with Zachary Lieberman

който е съвместна работа със Закари Либерман

and the Ars Electronica Futurelab.

и Ars Electronica Futurelab.

And this is an interactive installation which presents

А това е интерактивна инсталация, която представя

the fiction that speech casts visible shadows.

илюзията, че речта хвърля видими сенки.

So the idea is you step into a kind of a magic light.

Идеята е, че стъпваш в нещо като магическа светлина.

And as you do, you see the shadows of your own speech.

И така виждаш сенките на собствената си реч.

And they sort of fly away, out of your head.

Сякаш отлитат от главата ти.

If a computer speech recognition system

Ако една система за компютърно разпознаване на реч

is able to recognize what you're saying, then it spells it out.

разбере какво казвате, то тя я изрича буква по буква.

And if it isn't then it produces a shape which is very phonaesthetically

Но ако не разбере, тогава произвежда форма, която е фонестетично

tightly coupled to the sounds you made.

най-близо до звуците, които издавате.

So let's bring up a video of that.

Нека видим видео.

(Applause)

(Ръкопляскания)

Thanks. So. And this project here,

Благодаря. А в този проект

I was working with the great abstract vocalist, Jaap Blonk.

работих с великият абстрактен вокалист, Яап Блонк.

And he is a world expert in performing "The Ursonate,"

Той е световен експерт в изпълнението на "Урсоната,"

which is a half-an-hour nonsense poem

което представлява половин-часова безмислена поема

by Kurt Schwitters, written in the 1920s,

на Курт Швитерс, написана през 20те години на 20 век.

which is half an hour of very highly patterned nonsense.

Която представлява половин час от строго структурирана безмислица.

And it's almost impossible to perform.

И е почти невъзможно да се изпълни.

But Jaap is one of the world experts in performing it.

Но Яап е един от световните експерти по изпълнението и.

And in this project we've developed

И в този проект ние разработихме

a form of intelligent real-time subtitles.

един тип интелигентни субтитри на живо.

So these are our live subtitles,

Ето това са нашите субтитри на живо,

that are being produced by a computer that knows the text of "The Ursonate" --

които са възпроизвеждани от един компютър, който познава текста на "Урсоната,"

fortunately Jaap does too, very well --

за щастие, Яап също го познава много добре.

and it is delivering that text at the same time as Jaap is.

И компютърът подава този текст в същото време като Яап

So all the text you're going to see

И така всичкият текст, който ще видите

is real-time generated by the computer,

е генериран на живо от компютъра,

visualizing what he's doing with his voice.

който визуализра това което Яан прави с гласа си.

Here you can see the set-up where there is a screen with the subtitles behind him.

Ето тук може да видите постановката, където има един екран със субтитри зад него.

Okay. So ...

Окей. И така ...

(Applause)

(Ръкопляскания)

The full videos are online if you are interested.

Целите видеоклипове са онлайн ако ви интересуват

I got a split reaction to that during the live performance,

По време на представлението на живо получих раздвоен отзив.

because there is some people who understand

Защото някой хора разбират

live subtitles are a kind of an oxymoron,

субтитрите на живо като някакъв оксиморон.

because usually there is someone making them afterwards.

Защото обикновено има някой, който ги създава след това.

And then a bunch of people who were like, "What's the big deal?

И така една група хора се питаха, "Е и, голяма работа?

I see subtitles all the time on television."

Аз гледам субтитри цял ден по телевизията."

You know? They don't imagine the person in the booth, typing it all.

Разбирате ли? Те не си представят оператора в кабината, който набира всичко това на клавиатура.

So in addition to the full body, and in addition to the voice,

Освен цялото човешко тяло, и освен гласа,

another thing that I've been really interested in,

още едно нещо, което ме интересува

most recently, is the use of the eyes,

напоследък, е употребата на очите,

or the gaze, in terms of how people relate to each other.

или на погледа, от гледна точка на това как хората общуват помежду си.

It's a really profound amount of nonverbal information

Невербалната информация, която е осъществена чрез очите,

that's communicated with the eyes.

представлява едно огромно количество.

And it's one of the most interesting technical challenges

И е едно от най-интерестните технически предизвикателства,

that's very currently active in the computer sciences:

които в този момент са активни в компютърната наука.

being able to have a camera that can understand,

Да имаш видеокамера, която може да разбира

from a fairly big distance away,

от едно доста голямо разстояние,

how these little tiny balls are actually pointing in one way or another

че тези малки топки всъщност са насочени в една или друга посока,

to reveal what you're interested in,

за да разкрият това от което се интересувате,

and where your attention is directed.

и там където вашето внимание е насочено.

So there is a lot of emotional communication that happens there.

Във всичко това се съдържа много емоционална комуникация.

And so I've been beginning, with a variety of different projects,

Затова аз започнах, с няколко различни проекта,

to understand how people can relate to machines with their eyes.

да изследвам как хората могат да общуват с машините чрез техните очи.

And basically to ask the questions:

И най-общо да задавам следните въпроси,

What if art was aware that we were looking at it?

Какво би станало ако произведение на изкуството съзнава, че ние го гледаме?

How could it respond, in a way,

Как би отвърнало, един вид,

to acknowledge or subvert the fact that we're looking at it?

за да потвърди или да саботира факта, че ние го наблюдаваме?

And what could it do if it could look back at us?

И какво би направило ако можеше да отвръща на погледа ни?

And so those are the questions that are happening in the next projects.

Тези са въпросите, които се случват в следващите проекти.

In the first one which I'm going to show you, called Eyecode,

Първият проект, който ще ви покажа, наречен Очен Код

it's a piece of interactive software

представлява интерактивен софтуер

in which, if we read this little circle,

в който, ако прочетем този малък кръг,

"the trace left by the looking of the previous observer

"следата оставена от погледа на предишния наблюдател

looks at the trace left by the looking of previous observer."

гледа към следата оставена от погледа на предишния наблюдател."

The idea is that it's an image wholly constructed

Идеята тук е, че то представлява изображение, конструирано напълно

from its own history of being viewed

от собствената си история да бъде наблюдавано

by different people in an installation.

от различни хора в една инсталация.

So let me just switch over so we can do the live demo.

Позволете ми да се прехвръля, за да демонстрирам на живо.

So let's run this and see if it works.

И така да го пуснем и да видим как работи.

Okay. Ah, there is lots of nice bright video.

Окей. Ах, тук имаме много осветено видео.

There is just a little test screen that shows that it's working.

Тук има един малък тестов екран, за да покаже, че работи.

And what I'm just going to do is -- I'm going to hide that.

И това, което ще направя е само да скрия това.

And you can see here that what it's doing

И вие може да видите, че това което прави

is it's recording my eyes every time I blink.

е да записва моите очи всеки път като премигам.

Hello? And I can ... hello ... okay.

Ехо? И аз мога ... ехо ... окей.

And no matter where I am, what's really going on here

И без значение къде съм, това което става в момента

is that it's an eye-tracking system that tries to locate my eyes.

е, че това е една система за следене на очите, която се опитва да локализара очите ми.

And if I get really far away I'm blurry.

И ако много се отдалеча аз съм размазан.

You know, you're going to have these kind of blurry spots like this

Ще получим тези неясни петна като това,

that maybe only resemble eyes in a very very abstract way.

които може би наподобяват очи по един много абстрактен начин.

But if I come up really close and stare directly at the camera

Но ако се приближа наистина много и гледам диркетно в камерата

on this laptop then you'll see these nice crisp eyes.

на този лаптоп, вие ще видите тези добре фокусирани очи.

You can think of it as a way of, sort of, typing, with your eyes.

Може да мислите за това като един вид, нещо като да печатате с очите си.

And what you're typing are recordings of your eyes

И това, което вие печатате са записи на вашите очи

as you're looking at other peoples' eyes.

в момента в който вие наблюдавате нечии други очи.

So each person is looking at the looking

И така всеки наблюдава наблюдението

of everyone else before them.

на всички останали преди него.

And this exists in larger installations

И това съществува в по-големи инсталации,

where there are thousands and thousands of eyes

където има хиляди и хиляди очи,

that people could be staring at,

в които хората биха се вглеждали,

as you see who's looking at the people looking

като вие виждате кой гледа към хората, които гледат

at the people looking before them.

към хората, които гледат преди тях.

So I'll just add a couple more. Blink. Blink.

И така аз само ще добавя още няколко. Мигам. Мигам.

And you can see, just once again, how it's sort of finding my eyes

И както виждате, още веднъж, как то намира очите ми

and doing its best to estimate when it's blinking.

и прави всичко възможно да прецени кога премигвам.

Alright. Let's leave that.

Добре. Нека оставим това.

So that's this kind of recursive observation system.

Това представлява един тип рекурсивна наблюдателна система.

(Applause)

(Ръкопляскания)

Thank you.

Благодаря ви.

The last couple pieces I'm going to show

Последните няколко проекта, които ще ви покажа

are basically in the new realm of robotics -- for me, new for me.

са основно в новата област на роботиката, за мен, нова за мен.

It's called Opto-Isolator.

Това се нарича Опто-Изолатор.

And I'm going to show a video of the older version of it,

И сега ще ви покажа един видеоклип на неговата по-стара версия.

which is just a minute long. Okay.

Който е дълъг само една минута. Окей.

In this case, the Opto-Isolator is blinking

В този случай, Опто-Изолаторът премигва

in response to one's own blinks.

в отговор на нечии собствени премигвания.

So it blinks one second after you do.

Той мигва една секунда след вас.

This is a device which is intended to reduce

Това е апарат предназначен да редуцира

the phenomenon of gaze down to the simplest possible materials.

феноменът на погледа до най-простите възможни материали.

Just one eye,

Само едно око,

looking at you, and eliminating everything else about a face,

вторачено във вас, и елиминиращо всичко останало в едно лице.

but just to consider gaze in an isolated way

Просто да разгледаме погледа по изолиран начин,

as a kind of, as an element.

като нещо, като един елемент.

And at the same time, it attempts to engage in what you might call

В същото време, то се опитва да възпроизведе това, което бихте нарекли

familiar psycho-social gaze behaviors.

познати психо-социални поведения.

Like looking away if you look at it too long

Като например да погледне настрана ако се вторачите твърде дълго в него

because it gets shy,

защото то е засрамено.

or things like that.

Или други подобни неща.

Okay. So the last project I'm going to show

Окей. Така последният проект, който ще ви покажа,

is this new one called Snout.

е един нов проект наречен Хобот

(Laughter)

(Смях)

It's an eight-foot snout,

Представлява един 2,5 метров хобот

with a googly eye.

с едно изпъкнало око.

(Laughter)

(Смях)

And inside it's got an 800-pound robot arm

И във вътрешността си има една 800 паундова роботна ръка

that I borrowed,

която взех назаем,

(Laughter)

(Смях)

from a friend.

от един приятел.

(Laughter)

(Смях)

It helps to have good friends.

Помага да имаш добри приятели.

I'm at Carnegie Mellon; we've got a great Robotics Institute there.

Аз съм в Карнеги Мелън. Ние си имаме страхотен Институт по Роботика.

I'd like to show you thing called Snout, which is --

Бих искал да ви покажа нещото наречено Хобот, което е --

The idea behind this project is to

Идеята зад този проект е да

make a robot that appears as if it's continually surprised to see you.

направя робот, които изглежда сякаш е постоянно изненадан да ви види.

(Laughter)

(Смях)

The idea is that basically --

Идеята е, че най-общо --

if it's constantly like "Huh? ... Huh?"

ако той постоянно изглежда като "A? ...Ъъ?"

That's why its other name is Doubletaker, Taker of Doubles.

Затова другото му име е Дубльорът, този който прави дубъл с погледа.

It's always kind of doing a double take: "What?"

Той винаги сякаш поглежда още веднъж, изненадан: "Какво?"

And the idea is basically, can it look at you

И идеята е, може ли той да ви погледне

and make you feel as if like,

и да ви накара да се чувствате все едно

"What? Is it my shoes?"

"Какво? Нещо с обувките ми ли не е наред?"

"Got something on my hair?" Here we go. Alright.

"Имам нещо в косата си ли?" Ето. Добре.

Checking him out ...

Проверявам го...

For you nerds, here's a little behind-the-scenes.

За хай-тек вманиачените, ето малко задкулисна информация.

It's got a computer vision system,

То притежава компютърна визуална система

and it tries to look at the people who are moving around the most.

и се опитва да гледа към хората, който се движат най-много.

Those are its targets.

Това се неговите мишени.

Up there is the skeleton,

Ей там е скелетът,

which is actually what it's trying to do.

който всъщност представлява това което се опитва да направи.

It's really about trying to create a novel body language for a new creature.

В крайна сметка става въпрос да създадем един нов език на тялото за едно ново същество.

Hollywood does this all the time, of course.

Холивуд го прави през цялото време, разбира се.

But also have the body language communicate something

Но също така този език на тялото да комуникира нещо

to the person who is looking at it.

на човека, който го наблюдава.

This language is communicating that it is surprised to see you,

Този език комуникира, че е изненадан да ви види,

and it's interested in looking at you.

и е заинтерсуван да ви наблюдава.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Ръкопляскания)

Thank you very much. That's all I've got for today.

Благодаря ви много. Това е всичко, което имам за днес.

And I'm really happy to be here. Thank you so much.

И съм наистина щастлив, че съм тук. Благодаря ви наистина много.

(Applause)

(Ръкопляскания)