Wish and Hope - Past Situations (Part two)

If you’re taking a Cambridge exam like IELTS or First Certificate, or if you’re taking

Ако ви предстои изпит на Кеймбридж като IELTS или First Certificate, или

TOEFL, this is an important lesson because they often set questions about these verbs.

TOEFL, този урок е важен, тъй като на тези изпити често задават въпроси за тези два глагола.

I think they do it because the grammar’s tricky.

Мисля, че го правят, защото граматиката е трудна.

So let’s work on it and take your English up a level.

Нека да поработим върху нея и да подобрим английския ви още малко.

This is the second part of our video on wish and hope.

Това е втората част от видеото ни, посветено на "wish" и "hope".

In part one, we looked at how we use these verbs to talk about present situations.

В първа част разгледахме как използваме тези глаголи в сегашно време.

If you haven’t seen it, you might want to watch that video before you watch this one.

Ако не сте го гледали, вижте първо него, преди да гледате това.

In this video we’re going to look at how we talk about hopes and wishes in the past.

В това видео ще говорим за желания и надежди в миналото.

Let’s start with hope.

Да започнем с глагола "надявам се".

How’s it going?

Как си?

Oh OK.

О, добре.

But I’ve got so much to do.

Но имам толкова много работа.

Do you want a hand?

Искаш ли помощ?

Oh thank you.

О, благодаря.

I hoped he’d say that.

Надявах се да каже това.

So before Jay arrived, I was thinking ‘I hope Jay can help me’.

Преди да дойде Джей си мислех: "Надявам се Джей да може да ми помогне".

And I’m talking about a hope I had in the past here.

А тук говоря за надежди, които съм имала в миналото.

Notice I said 'would'.

Забележете, че казах 'would' (бих могъл).

So the past tense of hope and then 'would'.

Минало време на "hope" и тогава "would".

We often use the contracted form of 'would', so it can be difficult to spot.

Често използваме съкратената форма на 'would', така че е трудно да се види.

In this example, we have the simple past form of hope, but we can use other past forms.

В този пример имаме формата на "hope" в просто минало време, но можем да използваме други минали времена.

Let’s see some.

Да видим някои.

This is our dog Carter.

Това е нашето куче Картър.

We adopted him six years ago.

Осиновихме го преди шест години.

Now he’s eight years old and he’s a wonderful dog.

Сега е на осем и е едно чудесно куче.

He drives me crazy because he barks a lot when people come to the door.

Понякога ме побърква, защото лае много, когато има някой на вратата.

He does get a little excited.

Вълнува се повече, отколкото трябва.

We were hoping he’d calm down as he got older.

Надявахме се, че ще се поуспокои, когато порасне.

And that’s what happened.

Така и стана.

No, it didn’t.

Не е станало.

Yes, it did.

Да, стана.

He still goes crazy when the postman comes.

Все още се побърква, когато дойде пощальонът.

Yeah.

Да.

We had hoped that he’d stop barking at the mailman, but that didn’t happen.

Надявахме се, че ще спре да лае пощальона, но това не се случи.

Well, he doesn’t like the mailman.

Ами, просто не харесва пощальона.

Do you?

Нали?

So in the past we thought it was possible that Carter would calm down as he got older.

Така че в миналото мислихме, че е възможно Картър да се поуспокои, когато порасне.

Jay thinks he has calmed down, but I don’t.

Джей смята, че се е успокоил, но не и аз.

I said ‘we were hoping he’d calm down’.

Казах: ‘we were hoping he’d calm down’ (минало продължително време).

I could also say ‘we hoped he’d calm down’.

Можеше да кажа: ‘we hoped he’d calm down’ (просто минало време)

That works too.

И така става.

And you heard another past form of hope.

Чухте още една минала форма на "hope".

He still goes crazy when the postman comes.

Все още се побърква, когато дойде пощальонът.

Yeah.

Да.

We had hoped that he’d stop barking at the mailman, but that didn’t happen.

Надявахме се, че ще спре да лае пощальона, но това не се случи.

Jay used the past perfect - had hoped.

Джей използва минало перфектно време - "had hoped".

The past perfect indicates that this action didn’t happen.

Миналото перфектно време означава, че това действие не се е случило.

Carter still barks at the mail man.

Картър все още лае по пощальона.

If we say 'hoped' or was 'hoping', the action might have happened or might not.

Ако кажем 'hoped' или "was hoping" действието може да се е случило или не.

It’s not specific.

Не е определено.

But if we say 'had hoped', it means the action didn’t happen.

Но ако кажем 'had hoped', означава, че действието не се е случило.

So use these structures to talk about past hopes.

Така че, използваме тези структури, за да говорим за надежди в миналото.

And if you want to make it clear that an action didn’t happen, use the past perfect.

Ако искате да бъдете пределно ясни, че едно действие не се е случило, използвайте минало перфектно време.

That’s the verb 'hope', but what about 'wish'?

Това беше за "hope", какво да кажем за "wish" (пожелавам си, бих искал).

We use 'wish' to talk about imaginary situations - improbable or impossible things.

Използваме "wish", за да говорим за въображаеми ситуации - невероятни или невъзможни неща.

Let’s see how that works in the past.

Да видим как се прилага в миналото.

You’re in a good mood.

В добро настроение си.

Yes, I’m playing tennis this afternoon.

Да, ще играя тенис днес следобед.

Oh, what about the sales meeting?

Ами срещата за продажбите?

What sales meeting?

Каква среща?

Did I forget to tell you?

Да не би да съм забравила да ти кажа?

There’s a sales meeting this afternoon and Kathy wants everyone there.

Има среща този следобед и Кати иска всички да сме там.

But I’ve booked a tennis court and everyone’s coming.

Но вече резервирах тенис корт и всички ще дойдат.

Oh, that’s a shame.

Жалко.

I wish you’d told me.

Иска ми се да ми беше казала.

I didn’t tell Jay about the meeting and he’s unhappy about that.

Не казах на Джей за срещата и той се разстрои.

He says 'I wish you’d told me'.

Каза: 'I wish you’d told me' (Иска ми се да ми беше казала).

Now, what’s that contraction?

Какво е това съкращение?

Is it would or had?

Дали е "would" или "had"?

It’s had.

Второто.

We’re using the past perfect again.

Отново използваме минало перфектно време.

We use wish and the past perfect to express regrets about the past – to talk about things

Използваме "wish" и минало перфектно, за да изразим съжаление за миналото, за да говорим за неща,

that didn’t happen, but we wish they had happened.

които не са се случили, но ни се иска да са се случили.

I wish Vicki had told me about the sales meeting.

Искаше ми се Вики да ми беше казала за срещата за продажбите.

I’m so tired.

Толкова съм уморена.

I wish I'd gone to bed earlier last night.

Ще ми се да си бях легнала по-рано вчера.

I wish we hadn’t eaten all those cookies.

Ще ми се да не бяхме изяли всичките бисквити.

Yeah, I'm feeling a little sick now.

Да, малко ми е лошо сега.

These are all things that didn’t happen and we regret them now.

Това са неща, които не са се случили и съжаляваме за тях в настоящето.

We’re not happy about them.

Не се радваме за тях.

I didn’t tell Jay about the sales meeting.

Не казах на Джей за срещата.

I went to bed late last night and we ate all those cookies.

Легнах си късно вчера и изядохме всички тези бисквити.

So if you wish something had happened, it didn’t happen.

Тоест ако използвате минало перфектно време, нещо, което сте искали да се случи не се е случило.

And if wish something hadn't happened, it did happen.

И обратно - не сте искали нещо да се случи, но то се е случило.

You have to switch positives to negatives, and vice versa, to imagine something unreal.

Трябва да превръщате съобщителните изречения в отрицания и обратно, за да си представите нещо нереално.

And remember the verb form here.

Запомнете формата на глагола тук.

It’s the past perfect.

Минало перфектно време.

Do these structures remind you of anything?

Тази структура позната ли ви е?

They’re similar to third conditional structures – the conditionals we use for unreal and

Подобна е на трето условно наклонение - наклонението, което използваме за нереални и

imaginary situations in the past.

въображаеми ситуации в миналото.

Now you have to make a wish and blow out all the candles with one breath.

"Сега трябва да си намислиш желание и да духнеш свещите наведнъж.

Now take a big breath.

Поеми дълбоко въздух."

The idea of wishing is if you imagine something enough it will come true by magic.

Идеята на пожелаването е да си представиш, че нещо ще се случи на магия.

But of course magic isn’t real.

Магията не е реална, разбира се.

When we say ‘I wish… ', we distance ourselves from reality and we do that grammatically

Когато казваме: ‘I wish…" се дистанцираме от реалността и го правим граматически

by shifting back a tense.

като използваме минало време.

The same thing happens in 2nd and 3rd conditionals.

Същото нещо се случва във второ и трето условно наклонение.

They’re unreal too.

Те също са нереални.

OK, one more thing before we stop, do you remember this phrase?

Така, още нещо преди да приключим. Помните ли тази фраза?

‘If only’ is like ‘I wish’, but it’s more emphatic.

"If only" (само ако) е като ‘I wish’, но е по-категорична.

It means ‘I really wish’.

Означава "наистина желая".

We can use it to talk about present and past situations.

Можем да я използваме, за да говорим за сегашни и минали ситуации.

Let’s see some past examples.

Да видим някои примери в минало време.

If only we hadn’t eaten all those cookies.

Само ако не бяхме изяли всичките бисквити.

If only I’d studied harder at school.

Само ако бях учил по-усърдно в училище.

If only I’d invested in Apple twenty years ago.

Де да бях инвестирал в "Apple" преди двайсет години.

I’d be rich now.

Щях да бъда богат сега.

So again, these things didn’t happen.

Повтаряме, тези неща не са се случили.

Jay ate the cookies.

Джей изяде бисквитите.

He didn’t study harder and he didn’t invest in Apple.

Не е учил усърдно и не е инвестирал в "Apple".

But he’s wishing things were different.

Но си мечтае нещата да са били различни.

'If only' means it’s a strong wish.

'If only' означава силно желание.

And that’s it.

Това е всичко.

It was a lot of grammar so let’s review.

Имаше много граматика, така че да преговорим.

We use 'hope' with 'would' to talk about past hopes.

Използваме 'hope' с "'would', за да говорим за минали надежди.

You can use different past forms of hope.

Може да използвате различни минали форми на "hope".

‘Hoped’ and ‘was hoping’ aren’t specific.

"Hoped’ и ‘was hoping’ не са определени.

You can use them for things that happened or things that didn’t happen.

Може да ги използвате, както за действия, които са се случили, така и за такива, които не са се случили.

If something didn’t happen and you want to be specific, use the past perfect form

Ако нещо не се е случило и искате да подчертаете това, използвайте формата на "Hope" в минало

of 'hope'.

перфектно време.

If you’re talking about past wishes, use 'wish' and the past perfect.

Ако говорите за желания в миналото, използвайте "wish" и минало перфектно време.

Switch positives to negatives and vice versa, to make things unreal

Превръщайте съобщителни изречения в отрицания и обратно, за да говорите за нереални събития.

And if you want to add emphasis, use 'if only'.

А ако искате да акцентирате, използвайте "if only'.

'If only' is followed by the same structures as ‘I wish...'

С 'If only' се използват същите конструкции, като при ‘I wish...'.

So now you know how we use the verbs 'wish' and 'hope' in English.

Сега знаете как използваме 'wish' и 'hope' в английския.

Please share this lesson with a friend if you found it useful.

Моля, споделете този урок с приятел, ако смятате, че е полезен.

Subscribe to our channel and click the notification bell so you don’t miss our future videos.

Абонирайте се за канала ни и кликнете на бутона за известия, за да не пропуснете бъдещите ни видеа.

Bye now.

Чао засега.

This is Carter.

Това е Картър.

We adopted him when he was six years old.

Осиновихме го, когато беше на шест.

Now he's eight.

Сега е на осем.

He barks a lot when people come to the door.

Лае много, когато има някой на вратата.

He gets a little excited.

Вълнува се повече, отколкото трябва.

This is Carter.

Това е Картър.

We adopted him six years ago.

Осиновихме го преди шест години.